Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Бекер прекъсваше всичките му опити да завие към дома си, изправяше се пред него като привидение и го насочваше по посоката, която трябваше да следва. Тръгна назад, но и тази малка хитрост не успя: мъжът го пресрещна и там, про­тегнал обвинително ръка. Корн наполовина тичаше, наполо­вина пълзеше, но не престана с напразните опити да се измък­не от душевадеца си, да му избяга напред. Плъзгаше се, пада­ше, ставаше - кален, мокър до мозъка на костите си... С раз­късани дрехи, одран и натъртен, със счупен нос, пулсиращ от настойчива болка, той продължаваше напред - понякога изп­равен, понякога на четири крака като някоя тичаща по земята маймуна, шибан и тормозен от кошмара на разлюлени клони и препъващи корени - също като мъж, наказан да тича през коридор от яки биячи, въоръжени с жилави пръчки.

Бекер го бе докарал до резервата около резервоара и Корн се закатери по стръмен хълм, следвайки едва видима пътечка нагоре - търсеше малко по-безопасен тунел между настъпващите нагоре дървета, пътечка, широка поне една опъ­ната ръка, която да му спести камшичните удари на побесне­ли клони, затърсили жадно очите му и подпухналото му, пул­сиращо от болка лице. Макар и преследван от призрак в тъм­нината, Корн знаеше къде се намира. Приближаваше познат терен - разсадника, който бе използвал като частно гробище толкова време, се намираше от другата страна на хълма, а резервоарът бе отвъд него. „Тук имам много важно предимс­тво“ - помисли той. Познаваше този район много по-добре от всеки друг. На някои места дърветата бяха съвсем млади и прекалено ниски, за да се скрие някой зад тях. Бекер правеше сериозна грешка, като го водеше тук. Корн беше на свой те­рен тук и той ще му даде сила да се обърне и да унищожи мъчителя си - както бе направил с Киуасий.