Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Знаеше, че тя е само зашеметена от ударите в главата, но прецени, че я е укротил достатъчно, за да мирува и да му даде възможност да свърши работата си както трябва. Сграб­чи врата ѝ още веднъж, намести пръсти точно над пулсира­щата сънна артерия и ги стегна. Сега вече нямаше нужда от постепенно усилване на натиска, нямаше защо да се безпокои дали я боли, или не, или да се пита как ли се чувства. Стисна силно пръсти.

Манията кипеше у него, изпълваше го с желание да вие победоносно - чувстваше се като вълк, забил ноктите на сил­ните си лапи в кървящата плячка под него. Преживяваше вър­ховния момент с изключителна яснота - виждаше как косата ѝ потрепва от дъха ѝ, виждаше малките неравности на порце­лана като пори на кожа под микроскоп, чуваше ударите на собственото си сърце!... Сякаш всяко движение бе забавено стотици пъти и пред очите му постепенно се разгъваха отдел­ните му етапи.

Краката ѝ се отпуснаха, осигурявайки му най-сетне по-добра възможност да се вмъкне в нея и той тласна члена си напред, за да го стори, отпускайки неволно глава към нейна­та. В този момент Карин се отблъсна рязко от дъното на ва­ната с две ръце, метна глава назад, удряйки силно черепа си в лицето му. Той зарева от болка и изненада и Карин се възпол­зва от мига на смут и слисване да се извърти настрани - и почти успя да се подпре на рамо!... Стрелна стегнати пръсти към очите му, но не улучи, опита се да го удари в гърлото с кокалчетата на пръстите си, но в този момент той дойде на себе си и пак се нахвърли върху нея, побеснял от ярост. Тя се опита да се отблъсне от ваната с все сила, да се освободи от него, като го изтърколи настрани, но той беше прекалено те­жък за нея и тя пак падна на дъното ѝ, ограничена от стените, без свобода за маневриране...

Корн изтряска пак главата ѝ в дъното на ваната, ръм­жейки от бяс. Върху врата ѝ обилно течеше кръв от носа му, той беше разярен, силно възмутен, направо освирепял от факта, че бе успяла да го подведе, бе го наранила, и едва не му се измъкна!... Карин продължаваше да се съпротивлява и най-слабата проява на тази съпротива го вбесяваше още по­вече.

Когато най-сетне тя се укроти и се отпусна на дъното на ваната за втори път, той коленичи върху гърба ѝ и стисна вра­та ѝ с две ръце, забравяйки за секса, съсредоточен изцяло в желанието да я усмърти. Похотта му се беше изпарила, дока­то се беше борил с нея, а и манията се бе свила в тъмната си пещера някъде у него. Той беше останал сам с бесния си гняв и желанието да я убие - не защото демонът му го изискваше, не заради насладата от ликуващото вълнение, с което той ко­ронясваше всяко от убийствата му, а заради личното си спа­сение. И защото тя го заслужаваше!