Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

Стигнал беше до поляна и спря да реши дали да пресече направо откритото пространствор или да го заобиколи. В то­зи момент от сенките се отдели фигура на мъж, този път тре­вожно близо, и пак вдигна обвиняващо ръка към него. Корн задуши в гърлото си неволен вик и отново се спусна наляво, като се спъваше, падаше и ставаше в хаоса от преплетен бръш­лян и къпини, които го задърпаха, прилепвайки по него бод­ливите си клонки. Погледна назад, изтръпнал от страх да не види приближаващата се фигура на мъжа, но зад него царува­ше само нощната пустота на гората. Освободи се от задържа­щите го къпини и побягна.

Спъна се, падна и удари лошо рамото си в дънера набли­зо. Приземи се тежко и за миг замря зашеметено до дървото, опитвайки се да дойде на себе си. После си спомни за прес­ледвача си, изтърколи се лудо на една страна, за да не излага гърба си на евентуално нападение, и се вторачи с обезумели очи в непрогледната тъмнина. Нищо не се движеше освен кло­ните над него - те скърцаха, стенеха и се гърчеха тромаво, отдадени на чудат танц - костеливи пръсти на вещици, разди­ращи нощния въздух...

Лежа напълно неподвижен доста време - поне по негова преценка, - свит на кълбо като човешки зародиш в утробата на майката... Постепенно се убеди, че е невидим: ако онзи мъж го търси, едва ли ще му хрумне да го дири по земята, сигурно вече го е отминал - няма начин да го види, Корн е невидим, да! Той ще полежи още малко тук, ще даде възможност на оня да изчезне напълно някъде напред; тогава Корн ще се върне назад, ще се изхлузи покрай него. Планът му беше смел, нап­раво брилянтен! Корн пак се изпълни с увереност в собстве­ния си гений и престана да се измъчва от дъжда, който се сти­чаше по листата на дърветата върху него, и от подгизналите си дрехи, прилепнали към тялото му.

Още веднъж през тази злокобна нощ дървото отпред се раздели на две и мъжът застана там с протегната ръка, само на няколко нищожни метра встрани. Невъзможно беше - та той стоеше точно там, където Корн бе гледал непрекъснато - нямаше начин да е там! И все пак той беше там. Корн застина като заек под храст, замоли се несвързано да е останал неза­белязан - само още един куп ланшни листа под дърво... Мъ­жът бавно смъкна надолу ръка - след няколко секунди тя со­чеше право към него. В тъмнината Корн не можеше да разли­чи лицето му, виждаше само фигурата, очертана ясно на фона на дърветата, но сега вече знаеше, че пред него стоеше Бекер.

Затича се в единствената посока, която му се разрешава­ше, с пълното съзнание, че го подкарват като Стадо овце. По­мисли да се обърне и да се изправи лице в лице със своя мъчи­тел, но разбираше, че когато го направи, нямаше да го види там. Даде си сметка, че Бекер се появява пред очите му само когато той реши да му се покаже. Представи си го как се спус­ка върху него изотзад и ужасено се затича още по-бързо. Се­га вече се страхуваше от него, както би се страхувал от ги­гантска граблива птица - противник с други сетива, - управ­лявана от непознати за един човек вътрешни пориви.