Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Трябваше да избирам между тях и нас.
Корабът на Брейд изчезна, стопи се в нищото.
— Какво да правим? — попита Химерна.
— Не знам — рече Каури. — Аз… аз…
Нямаше какво да се прави. Възобнових щита, след това отпуснах глава назад и приех случващото се.
Нека Върховенството се оправя с проблемите си. Единствено се притеснявах за Ем-бот и Кръвожадния. Те със сигурност бяха в безопасност. Та той беше кораб.
А и какво можех да направя? Или те, или ние. Обърнах кораба си с гръб към звездите, за да се отправя към дома.
Не.
Ръцете ми сами се преместиха към контролните уреди.
— Тази битка не е моя — прошепнах.
Героят не избира трудностите, припомни ми гласът на бабчето.
— Не знам как да го спра.
Героят се изправя срещу онова, което предстои.
— Те ни мразят! Те мислят, че трябва да бъдем унищожени!
Докажи им, че грешат.
— Ъъъ… Аланик? — повика ме Каури несигурно и премести кораба си до моя.
Поех си дълбоко дъх, след това погледнах отново към звездите. Ангели небесни. Не можех да ги изоставя.
Не можех да избягам от битката.
— Приближете си корабите — казах на кицен и Химерна. — Докоснете крилата на моя кораб, ако можете.
— Защо? — попита Химерна и изпълни. Крилото ѝ се опря в моето, а кицен направиха същото от другата страна. — Какво правим?
— Влизаме в мрака — отвърнах.
След това ни запокитих в нищото.
Интерлюдия
Да бъде двама човека бе преживяване, което предизвика чувство на неудобство у Мориумур. Този от лявата страна можеше да спори, че Мориумур никога не познавал нещо различно. Онзи от дясната страна пък можеше да изтъкне, че отделните половини — и спомените, които беше наследил — съзнаваха колко е необичайно преживяването.
Умовете на двама мислеха заедно, но смесваха спомени и преживявания от миналото. Всеки родител бе дал от своите, за да се получи смес и като личност, и като спомени. От време на време инстинктите им се бореха. По-рано днес Мориумур посегна да се почеше по главата — но и двете ръце се опитаха да го направят едновременно. Преди това, когато чу силен трясък — някой беше изпуснал чиния, — Мориумур се опита и да се скрие, и да помогне.
Това раздвоение ставаше все по-зле, докато двете половини се канеха да се разделят и да се съберат отново. Мориумур пристъпи към кабината за отделяне на издънките, мина покрай двете редици членове на семейството — на левия родител от едната страна, на десния от другата, — докато те даваха мнението си. Бяха протегнали съответната страна, докосваха протегнатите ръце на Мориумур, докато минаваха през тъмната стая.
На Мориумур му оставаха още два месеца и половина, но след като напусна космическия отряд… решението беше да се пристъпи към действия по-рано. Издънката не беше достатъчно добра. Родителите на Мориумур и роднините бяха единодушни. Време бе да пробват отново.
Всички казваха, че не би трябвало да прилича на сбогуване, че Мориумур не бива да го приема като отхвърляне. Повторната обработка на издънката бе нещо често срещано и те го уверяваха, че нямало да боли. Само че как иначе да го приеме човек, ако не като отхвърляне.
Твърде агресивен, каза един от дядовците. Това ще му създава неприятности цял живот.
Избрал е кариера, напълно нетипична за дион, каза един от чичовците. Така никога няма да е щастлив.
Същите тези роднини разтягаха устни за пред Мориумур, докосваха ръцете му, сякаш го изпращаха на пътешествие. Капсулата за целта много приличаше на легло, въпреки че средата беше издълбана. Оформена от традиционното дърво с гладък, лъскав интериор, щом Мориумур влезеше вътре, капакът щеше да бъде поставен на място и баня от хранителни вещества инжектирана, за да подпомогне пашкулирането и процеса на подмяна.
Най-възрастната им баба, Нумига, пое и двете му ръце, когато той пристъпи към капсулата.
— Ти се справи добре, Мориумур.
— Тогава защо не успях да се докажа?
— Работата ти не беше да се доказваш, а да съществуваш и да ни дадеш възможност да видим възможностите. Ела, ти сам се върна при нас и се съгласи, че процесът трябва да продължи.
Лявата ръка на Мориумур направи жест на обич. Задвижи се сякаш сама. Той се беше върнал. Излезе от площадката за излитане, докато другите отиваха на бой. Избяга, защото… защото бе твърде разстроен и не можеше да продължи. Защитата от гробокопачите бе едно, но да сваля други пилоти? Тази мисъл ужаси Мориумур.