Към небето 2 към звездите
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Към небето (Дръзки) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Към небето 2 към звездите». Краткое содержание книги:
Преди две седмици бях гледала запис на това нещо, докато поглъща някогашните обитатели на Метален рой. Сега се свивах пред истински гробокопач в истинския живот. Прашинка. Всички бяхме просто прашинки пред това същество.
Ръцете ми се отпуснаха на контролните уреди. Бях се провалила. И бях почти сигурна, че онова, което предприех, за да спра това — стрелбата по Брейд — ѝ бе дало тласък, за да постигне целта си.
Неочаквано усетих смазващо чувство на безнадеждност. Това нещо бе толкова огромно и странно.
След това друго чувство прониза отчаянието. Гняв. Щяхме да умрем тук — всички в пещерите на Дръзки — докато хората от Към звездите си похапваха, смееха се и не обръщаха внимание на онова, което правителството им вършеше. Не беше никак честно. Тези насекоми, които се лигавеха и разпиляваха навред, които проскърцваха и… и…
Чакай. Пропъдих тези потискащи чувства. Това не бях аз. Аз не се чувствах така.
Битката бе прекратена. На Метален рой цареше пълна тишина, точно както бях наредила. Сякаш цялата планета бе притаила дъх. Един ум — необятен, могъщ — се докосна до моя. Нещо толкова потискащо, че заплашваше да ме смаже.
Тук няма нищо, помислих си, обзета от паника. Няма какво да рушиш. Не виждаш ли? Няма жужене, няма нищо дразнещо. Върви другаде. Върви… върви натам.
Подадох му посока. Не го направих нарочно — по-скоро по същия начин, по който хвърляш нещо горещо, след като го докоснеш неочаквано и се опариш. Беше посоката, в която бяха насочени излъчванията на Уинзик, посоката, в която звездите пееха.
Усетих как вниманието на гробокопача се обръща. Да, наблизо имаше разни неща — кораби на Върховните — те издаваха шум, но то искаше нещо по-голямо. То чуваше онова, което се носеше в далечината, мястото, накъдето го бях насочила.
То изчезна, последва далечната песен.
Бях всмукана напред от вълна в реалност, същата вълна, която ме изтласка одеве. По лицето ми беше избила пот, докато объркването се сблъскваше с облекчението. То си отиде. Просто така, отиде си.
Аз го бях изпратила да унищожи Към звездите.
42.
— Ехо? — чух глас на кицен по уредбата.
Както бях изтръпнала погледнах към бездната.
— Аланик… аз… аз не знам как е истинското ти име. Аз съм, Каури. Ние… ние претърпяхме огромни загуби. Лорд Хешо е мъртъв. Поех командването, но не знам какво да правя.
Хешо? Мъртъв? Корабът на кицен спря до моя. От едната страна се виждаше черна дупка, но екипажът я беше закърпил с щит.
— Силите на Върховенството отстъпват — докладва Химерна. — Корабите се отдръпват от човешките и отлитат обратно на „Теглилки и мерки“. Може и да са се уплашили, след като ужасното им оръжие се провали.
— Не се провали — прошепнах. — Отиде при Към звездите. Те… те не се бяха заглушили достатъчно. Започнали са да разчитат на комуникациите си. То ги е чуло.
— Какво каза? — попита Каури. — Би ли повторила, моля те? Ти каза, че гробокопачът е отишъл при Към звездите.
— Да. — Аз го изпратих.
— Не! Имаме хора от семейството на платформата! И членове на екипажа, които бяха твърде болни, за да работят. Там има… милиони живеят на Към звездите!
Един дрон се зарея до мен. Химерна беше откраднала нов кораб. Почти не я забелязах. Наблюдавах звездите, вслушвах се в звуците им.
— Уинзик… това чудовище — отбеляза Химерна. — Абсолютно същото се е случило, когато хората се опитали да контролират гробокопач по време на Втората война. Той се обърнал срещу онези, които го призовали. Нали той предаваше събитията на живо. Така е дал на нещото път право към дома!
Това също, но и моята намеса. Аз бях виновна за това. Светци и звезди… Аз го бях изпратила да ги унищожи. Брейд беше права. Можехме да контролираме тези неща.
— Не можем да позволим това… — заяви безпомощно Каури. — Можем да се върнем на „Теглилки и мерки“. Ще ги помолим да ни върнат на Към звездите, за да се бием. Само че… отстъплението ще отнеме време; корабът има нужда да почака изтребителите да прекратят всички бойни действия. Може да мине цял половин час, преди корабът да се върне в града.
Твърде дълго. Към звездите беше обречен. Всички онези хора. Куна и госпожа Чамуит. Мориумур. Заради мен. Почувствах… Имах чувството, че гробокопачът е усетил, че съм побесняла. Възможно ли беше това?
— Какво направи? — обади се Брейд по уредбата. Погледнах настрани и видях кораба ѝ. Беше наблизо и вече не се преобръщаше както одеве. — Какво направи?
— Каквото трябваше — прошепнах. — За да спася моите хора.
По този начин бях обрекла други. Щеше ли някой да ме обвини за този избор? Знаех, че дори корабите на Уинзик да се доберат навреме до гробокопача, тяхното „оръжие“ щеше да е просто начин да отклони вниманието му. Те се бяха опитали да го изпратят тук, за да унищожи нас.