През лицето на света

Стела можеше да види Лийт от другата страна на поляната, чертите му скривени от топлината на огъня. Умората му се отразява, помисли си тя. Все пак е още момче. Мислите й пробягаха към Уайра и думите, които си бяха разменили онзи следобед. Съжалявам, че не ти казах, бе рекъл той и тя бе почувствала как гневът й се топи в усмивката му. Зная, че трябваше да ти кажа. Бе обяснил как вече нямало да пие, как нито капка не се била процедила край устните му от онази нощ край езерото, как тя щяла да му помогне… и тя му бе разказала за брат си и мъката, която бе причинил на семейството им, как се бяха опитвали да говорят с него, наказвайки го, заключвайки го, но той винаги намирал още алкохол и сега бе побъркан идиот, позор за всички им… Сълзи бяха избликнали в очите на Уайра и той заяви, че не е знаел, виждал колко я бил наранил, щяла ли да му прости? Тя бързо бе отговорила утвърдително, ала не можеше да държи под контрол чувствата си към него. Бяха се прегърнали насред гората, докато останалите от Компанията продължиха напред; тя се зачуди как той бе достатъчно смел да признае грешката си, да се изправи срещу слабостта си и да продължи да я обича. Ясно виждаше в очите му — обичаше я. А нейните чувства — бяха ли те любов? Поне не бяха отвращението, което чувстваше към Друин и очакващата я съдба при евентуалното й завръщане у дома. Всичко друго, само не и това.

Уайра лежеше сам в сенките, на известно разстояние от останалите. Стела седеше вляво от него, взирайки се в пламъците. За какво ли си мисли? Дали ми вярва? И като става дума за това, дали аз самият си вярвам? Казаното от него за недокосването на пиенето не бе съвсем вярно; бе открил известно количество на един рафт в магазина във Виндстроп Хаус и бе оставил пари като компенсация. Ала не бе особено силно и свърши още на втория ден. Чувстваше се сух, тъй сух, а ръцете му трепереха, докато той лежеше и се надяваше никой — тя — да не забележи. Мислеше си за обятията й, така нежни, така млади, така красиви. Ще се откажа заради теб, Стела, наистина ще го сторя.

Кърр и Перду седяха край огъня и старите им кокали оценяваха топлината му. На младите нищо им няма да спят в сенките. На тях кръвта им шуми в жилите, завистливо си помисли Кърр, хвърляйки поглед към мястото, където лежеше Уайра. Твърде енергично шуми. Но дали е и искрена? До онази нощ на леда бе уверен кой от Сторрсенови му е по-симпатичен, ала вече не беше сигурен. С по-стария поне знам какво да очаквам. Ами приятелството — засега ще го наричам тъй — между Стела и Уайра? От това ли се страхуваше Кроптър? Всичко това го смущаваше.