Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийте Райм [bg]
Убийте Райм [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийте Райм [bg]

Электронная книга - «Убийте Райм [bg]». Краткое содержание книги:

Гениалният криминолог Линкълн Райм заминава за Северна Каролина, за да се подложи на рискована операция. Придружава го полицай Амелия Сакс, негова блестяща ученичка. Но още с пристигането ги очаква изненада - местните шерифи молят за помощ. За едно денонощие е убит младеж и са отвлечени две жени. Градчето е сковано от ужас - коя ще бъде следващата жертва. Главният заподозрян е аутсайдерът Гарет, по прякор Насекомото. Но дори Райм е стъписан от неочаквания обрат на разследването. За първи път Амелия се усъмнява в професионалните му умения и престьпвайки закона, укрива хладнокръвния убиец. Доскоро страхотен екип, сега Райм и Амелия са яростни противници в сблъсъка между логиката интуицията. А престъпленията продължават. 
1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148
Перейти на страницу:

Прокурорът се обърна към Гибърт:

— Това не означава, че не е убила Джеси. Дори Корн да е бил съучастник, той все пак е жертва на убийство!

— Това означава — възкликна Гибърт, сякаш прокурорът е бавноразвиващ се, — че Корн е действал в нарушение на служебните си задължения и когато се е промъквал към Гарет, е застрашавал живота на момчето. Джим Бел призна, че са имали намерение да го измъчват, за да научат къде е Мери Бет. Корн е можел да извика Кюлбо и останалите и да убият Люси Кър и другите двама полицаи.

— Аз разглеждам само настоящия случай. Дали Джеси Корн е имал намерение да убие някого, или не, това не е от значение — възрази прокурорът.

Гибърт поклати глава:

— Какъв е смисълът да продължаваме? Корн е убиец.

Райм се намеси, обърна се към прокурора:

— Ако това стигне до съд, какво мислите, че ще решат съдебните заседатели, когато Сол докаже, че жертвата е бил корумпирано ченге и е възнамерявал да измъчва едно невинно момче и да убие едно момиче?

— Нямате нужда от такива главоболия — допълни Гибърт. — Хванахте Бел, шурея му, съдебния лекар…

Преди прокурорът да възрази, Райм го погледна в очите и добави с мек глас:

— Аз ще ви съдействам.

— Какво?

— Знаете кой стои зад всичко това, нали? Знаете кой е причинил смъртта на половината жители на Танърс Корнър.

— Хенри Давет — отвърна прокурорът. — Вече подготвям обвиненията.

— И как върви?

— Не много добре. Няма достатъчно доказателства. Не може да се докаже връзка между него и Бел или който и да било друг в града. Използвал е посредници и всички те отказват да свидетелстват срещу него.

— Не искате ли да го осъдите, преди още хора да умрат от рак? Преди още деца да заболеят и да се самоубият от отчаяние? Преди да се родят още уродливи бебета?

— Разбира се, че искам.

— Тогава ще имате нужда от мен. Никъде в щата няма да намерите криминолог, който да докаже вината на Давет. Аз мога да го направя.

Райм погледна Сакс. В очите й проблясваха сълзи. Знаеше, че са от радост, задето не е убила невинен човек.

Прокурорът въздъхна. Кимна и бързо, сякаш се боеше да не би криминологът да промени решението си, обяви:

— Съгласен съм. Ваша милост, в делото „Народът срещу Сакс“ прокуратурата оттегля обвиненията.

— Така да бъде — отсече нетърпеливо съдията. — Обвиняемата е свободна. Край на делото.

Дори не си даде труд да удари с чукчето си.

45.

— Не бях сигурен, че ще минеш — каза Райм.

— И аз не бях сигурна — отвърна Сакс.

Намираха се в стаята му в Медицинския център на Ейвъри.

— Тъкмо се връщам от Том — каза той. — Странно е, аз съм по-подвижен от него.

— Как е той?

— Оправя се. След ден-два го изписват. Казах му, че сега ще се запознае с физиотерапията от другата й страна. Не знам защо не му стана смешно.

В ъгъла седеше симпатична латиноамериканка — временната болногледачка — и плетеше шал. Тя спокойно понасяше прищевките на Райм, но той подозираше, че това е, защото не знае добре английски, за да разбере язвителните му забележки.

— Знаеш ли, Сакс? Когато научих, че си измъкнала Гарет от затвора, си помислих, че си го направила, за да ми дадеш възможност да променя решението си за операцията.

Тя се усмихна:

— Може би и това е една от причините.

— Искаш да ме разубедиш, така ли?

Тя стана от стола и се приближи до прозореца:

— Хубава гледка.

— Да. Фонтан, зеленина… Какви ли са всички тези цветя?

— Питай Люси. Тя познава растенията толкова добре, колкото Гарет бръмбарите. Извинявай, насекомите. Бръмбарът е вид насекомо. Не, Райм, не съм дошла да те разубеждавам. Тук съм, за да бъда първият човек, когото ще видиш, след като излезеш от упойка.

— Променила си си мнението, така ли?

— Когато бях с Гарет, той ми разказа нещо, което прочел в книгата си. В „Миниатюрният свят“.

— След като я четох, започнах да уважавам бръмбарите.

— Показа ми един пасаж. Характеристики на живите същества. Една от тях е, че живите същества се развиват и се приспособяват към средата. Реших, че това трябва да направиш и ти, Райм. Трябва да опиташ. Нямам право да те спирам.

След кратък размисъл той каза:

— Знам, че така няма да се излекувам, Сакс. Но какво представлява нашата професия? Последователност от малки победи. Откриваме някое влакно, размазан отпечатък, няколко песъчинки, които могат да ни заведат до къщата на убиеца. Точно това искам да постигна: малко подобрение. Знам, че няма да стана от тази количка. Просто имам нужда от една малка победа.

1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)