Убийте Райм [bg]

— И аз не бях сигурна, че казва истината. Не бях сигурна в нищо. Просто имах предчувствие.

— Каквото и да стане, Сакс, ще те чакам. — Кимна към количката: — Няма да мърдам оттук. Ако отидеш в затвора, ще те чакам.

— Това са празни приказки, Райм. Баща ми също обеща, че няма да мърда никъде, а след една седмица почина.

— Аз съм прекалено голям инат, за да умра.

„Но това няма да ти попречи да се излекуваш и да срещнеш друга“ — помисли си тя.

Вратата се отвори и на прага застана Гарет. Зад него стоеше Мейсън. Момчето държеше ръцете си събрани отпред.

— Здрасти — каза той, — виж какво хванах в килията си.

Разтвори ръце и оттам излетя някакво насекомо.

— Това е сфинксова пеперуда, обича да смуче нектар от валериановите цветове. Нямат навик да влизат в къщите, много им е студено.

Тя се усмихна леко:

— Гарет, искам да ти кажа нещо.

Той се приближи.

— Помниш ли какво ми каза във фургона? Когато говореше на баща си в празния стол?

Той кимна неуверено.

— Казваше му колко лошо си се почувствал, че не те е пуснал в колата онази вечер.

— Да, спомням си.

— Не знаеш само защо не те е пуснал… Искал е да те спаси. Знаел е, че колата е пълна с отрова и че те ще умрат. Не те е пуснал, за да не умреш и ти.

— Мисля, че се досещах — каза неуверено той.

Докато момчето се върне към нормален живот, сигурно щеше да мине много, много време.

— Не го забравяй — заръча му тя.

— Няма.

Сакс погледна дребната кафеникава ношна пеперуда, която летеше из стаята.

— Остави ли ми нещо в килията? Нещо, което да ми прави компания?

— Да. Две калинки, един скакалец и една муха сирфус. Страшно интересно летят. Можеш да ги наблюдаваш с часове. — Той замълча, после добави смутено: — Аз… такова… съжалявам, че те излъгах. Ако не го бях направил, нямаше да мога да се измъкна и да спася Мери Бет.

— Няма нищо, Гарет.

Той се обърна към Мейсън:

— Мога ли сега да си ходя?

— Да.

Преди да излезе, погледна Сакс:

— Ще минавам да те видя. Може ли?

— Много ще се радвам.

Той излезе навън през отворения прозорец. Сакс го видя да се качва в една кола. Колата на Люси Кър. Полицайката му отвори вратата. Като майка, която прибира сина си от тренировка.

— Сакс — извика я Райм, но тя вече се бе отдалечила.

Искаше да се скрие от криминолога, от момчето, от града без деца. Искаше да остане сама.