Сенки в снега [bg]

След като най-сетне бе освободен от пироните, капакът можеше да се вдигне. Серж Шевре посегна, но се спря. Хвърли поглед към главния инспектор и го повика с жест да пристъпи напред. Детективът поклати глава, но по настояване на археолога все пак склони да се приближи.

Арман Гамаш стоеше пред проядения от червеи ковчег. Обикновена кленова дървесина от древните гори, които били изсечени преди четиристотин години, за да освободят място за издигането на град Квебек. Усещаше треперенето на дясната си ръка и знаеше, че и другите го забелязват.

Посегна и докосна ковчега. Треперенето спря. Отпусна длани върху дървото и се замисли какво предстои да се случи. Моментът бе дошъл след издирване, продължило с векове. След като стотици хора бяха посветили живота си единствено на търсенето на Шамплен — Бащата на Квебек. След като собственото му детство бе преминало в четене, фантазиране и игри с приятели, които повтаряха историческите събития. С пръчка в ръка бе възсядал скалите в парк „Мон Роял“ и се бе преструвал, че командва голям кораб, бие се във велики сражения, оцелява в ужасни бури. Доблестен. За него, както и за почти всеки ученик в Квебек, Самюел дьо Шамплен бе истински герой.

Изследовател, картограф, създател. На Квебек.

Гамаш сведе очи към широките си длани, с които внимателно докосваше старинното дърво.

Самюел дьо Шамплен.

Отстъпи встрани и прикани с жест Емил Комо да заеме мястото му. Възрастният мъж поклати глава, но детективът го хвана за ръка, заведе го до ковчега и се усмихна на своя наставник.

— Merci — раздвижи устни Емил. С помощта на главния археолог, бавно и внимателно, повдигна тежкия, обкован с олово капак.

Вътре лежеше скелет. Най-сетне, откриха го.

След дълго мълчание главният археолог проговори, като се взираше в ковчега.

— Или Шамплен е имал още една голяма тайна, или това не е той.

— Какво искате да кажете? — попита Гамаш.

— Това е жена.