Сенки в снега [bg]

— Какво е станало? — попита възрастният мъж разтревожено, като видя изражението на приятеля си.

Гамаш се поколеба. За пръв път в живота си се изкушаваше да излъже този човек, който го бе подвел.

— Защо ми каза, че дружество „Шамплен“ ще има сбирка в един и половина, след като явно сте започнали в един?

Емил замълча. Дали щеше пак да изрече лъжа? Гамаш се зачуди. Но старецът само поклати глава.

— Съжалявам, Арман. Трябваше да обсъдим някои неща, преди да дойдеш. Реших, че така е по-добре.

— Излъга ме — промълви разочаровано инспекторът.

— Ставаше дума само за половин час.

— Става дума за много повече, знаеш го. Ти направи своя избор. Избра чия страна да заемеш.

— Страна? Да не би да намекваш, че дружество „Шамплен“ не е на твоя страна?

— Искам да кажа, че всеки от нас избира към кого или към какво да е лоялен. Ти показа своите предпочитания.

Възрастният мъж впери поглед в приятеля си.

— Съжалявам, не трябваше да те лъжа. Няма да се случи никога повече.

— Вече се случи. — Гамаш се изправи и остави сто долара за водата и за мястото на тихата масичка край камината. — Какво ви каза Огюстен Рено?

Комо също стана.

— Какво имаш предвид?

— С. Ш. в дневника на Рено. Предположих, че означава предстояща среща с някого, може би със Серж Шевре. Среща, която така и не се е осъществила, защото Рено е бил убит. Но съм сгрешил. С. Ш. е означавало „Сосиете Шамплен“, а срещата бе отбелязана за днес в един. Защо е искал да дойде на сбирката на дружеството?

Емил гледаше изумено и не продумваше.

Гамаш се обърна и тръгна по дългия коридор. Телефонът му завибрира отново, а сърцето му биеше бясно.

— Почакай, Арман! — чу зад себе си, но продължи да крачи, без да обръща внимание на виковете. После си спомни колко важен бе Емил за него някога, а и все още. Нима едно провинение можеше да заличи всичко останало?

В това се криеше опасността. Предателства и жестокости се случваха, но по-страшното бе, че можеха да натежат повече от добрините. Имаше вероятност да забравим хубавите неща и да си спомняме само за лошите.

Но не и днес. Гамаш спря.

— Прав си. Рено искаше да се срещне с нас — призна Емил, щом настигна приятеля си, който тъкмо си вземаше якето от гардероба. — Каза, че е открил нещо. То нямало да ни хареса, но бил готов да го погребе, ако му дадем това, което иска.

— И какво искаше?

— Да се включи в нашето дружество, за да придобие повече авторитет. А когато открие ковчега, да признаем, че през цялото време е бил прав.

— Само това?

— Само това.

— Уважихте ли желанията му?

Емил поклати глава.

— Взехме решение да не се срещаме с него. Никой не вярваше, че Рено наистина е открил Шамплен или нещо компрометиращо за него. Изразиха се мнения, че ако го приемем в дружеството, това ще навреди на репутацията ни. В общи линии единодушно отхвърлихме кандидатурата му.