Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
Жилбер се поклони.
Кралицата проследи движението на тялото и на лицето му.
— Аз също съм физиономистка — каза тя. — Знаете ли какво ми отговорихте, без да произнесете нито една дума?
— Госпожо — каза Жилбер, — ще бъда отчаян, ако мълчанието ми бъде по-малко почтително от думите ми.
— Вие току-що ми отговорихте: „Това е добре, вие ми благодарихте и въпросът е уреден. Да минем по-нататък.“
— Поне изпитах желанието Нейно Величество да подложи предаността ми на проверка, което да й даде възможност да се прояви по-успешно, отколкото досега. Оттам идва и нетърпеливото желание, което кралицата може би действително е забелязала, изписано по лицето ми.
— Господин Жилбер — каза кралицата, гледайки втренчено доктора, — вие сте превъзходен човек и аз се разкайвам чистосърдечно — бях предубедена против вас, но вече нямам тези предубеждения.
— Ваше Величество ще ми позволи да благодаря от все сърце не за комплимента, който тя благоволи да ми направи, а за уверението, което ми даде.
— Докторе — подхвана кралицата, сякаш това, което щеше да каже, беше по съвсем естествен начин свързано с казаното от нея дотук, — какво мислите за това, което току-що ми се случи?
— Госпожо — каза Жилбер, — аз съм човек на опита, на науката. Имайте добрината да поставите по-точно въпроса.
— Питам ви, господине, дали мислите, че припадъкът, от който излизам, е бил причинен от някоя от онези нервни кризи, на които са подложени обикновените жени поради слабостта на тяхната природа, или дали подозирате в това произшествие някаква по-сериозна причина?
— Ще отговоря на Ваше Величество, че дъщерята на Мария-Терезия, че жената, която видях толкова спокойна и толкова смела в нощта на пети срещу шести октомври, изобщо не е обикновена, следователно не може да се влияе от произшествия, които имат влияние над обикновените жени.
— Имате право, докторе. Вярвате ли в предчувствия?
— Науката отрича всички тези явления, които водят до преобръщане на материалната насока на нещата. И при все това понякога фактите са налице, за да дадат едно опровержение на науката.
— Трябваше да кажа — вярвате ли в предсказания?
— Вярвам, че върховното Добро за наше собствено щастие покрива бъдещето с непроницаема завеса. Някои умове, които са надарени от природата с голяма математическа точност, могат да достигнат дотам, че със задълбочено изучаване на миналото да повдигнат ъгълчето на тази завеса и да предвидят някои неща от бъдещето. Но тези изключения са редки и откакто религията премахна предопределението, а философията постави граници на вярата, пророците загубиха три четвърти от магията си. И при все това… — добави Жилбер.
— И при все това? — подхвана кралицата, като видя, че той спира замислен.
— И при все това, госпожо — продължи той, сякаш правеше усилие над себе си да се доближи до въпросите, които разумът му прогонваше в областта на съмнението, — при все това, той е един човек…
— Един човек? — каза кралицата, която следеше със задъхан интерес думите на Жилбер.
— Той е един човек, който често обърква с неопровержими факти всички аргументи на интелекта ми.
— И този човек е?…
— Не се осмелявам да кажа името му пред Ваше Величество.
— Този човек е вашият учител, нали, господин Жилбер? Всемогъщият, безсмъртният, божественият Калиостро!
— Госпожо, моят единствен и истински учител е природата. Калиостро е само мой спасител. Пронизан от един куршум, който бе минал през гръдния ми кош, аз губех кръв от рана, която вече като лекар, дори и след двайсет години учение, смятам за неизлечима. За няколко дни, благодарение на един балсам, чиито съставки не са ми известни, той ме излекува. Оттам произхожда и признателността ми, граничеща, бих казал, почти с възхищение.
— И този човек ви е правил предсказания, които са се изпълнили?
— Странни и невероятни, госпожо. Този човек върви през настоящето с такава увереност, че те кара да вярваш, че познава бъдещето.
— Така че, ако този човек ви предскаже нещо, вие ще повярвате на предсказанието му?
— Поне ще действам така, сякаш трябва да се сбъдне.
— Така че, ако ви предскаже една преждевременна, ужасна и позорна смърт, вие ще се подготвите за тази смърт?
— След като при все това, госпожо — каза Жилбер, гледайки замислено кралицата, — съм потърсил всички възможни начини да я избягна.
— Да я избегнете? Не, докторе, не! Виждам ясно, че съм осъдена — каза кралицата. — Тази революция е водовъртеж, който ще погълне трона — този народ е лъв, който ще ме разкъса.