Графиня Дьо Шарни

Всички младежи се поклониха като един.

— Но — продължи Сюло, — има и други, които, бидейки вече лекари, които държат в ръцете си хиляди начини, по-сполучливи или по-несполучливи, да връщат болните към живота, а търсят начин да накарат да го напуснат тези, които се чувстват добре. А! Бога ми, тези, сир, ще помоля Ваше Величество да ми ги остави на мен.

— И какво ще ги правите, господин Сюло? Ще ги обезглавите без болка? — попита кралят, правейки намек за претенциите, изказвани от доктор Гийотен. — Ще бъдат ли доволни да усетят една лека хладина по врата?

— Сир, това е, което им пожелавам — каза Сюло, — но не е това, което им обещавам.

— Как така, което им пожелавате? — каза кралят.

— Да, сир, много ми харесва хората, които изобретяват нови машини, да ги опитват. Не оплаквам особено майстор Обрио, пръв изпитал стените на Бастилията, и месир Ангьоран дьо Марини, захранил бесилката на Монфокон. За нещастие нямам честта да бъда крал. За щастие нямам късмета да бъда съдия. Значи е вероятно, че ще бъда задължен да се придържам по отношение на почитаемия Гийотен към това, което съм му обещал и което вече съм започнал да изпълнявам.

— И какво сте обещали или по-скоро изпълнили?

— Ами дойде ми в ума, сир, че този голям благодетел на човечеството трябва да получи награда за благодеянието си. А пък утре сутрин, в броя на „Деяния на апостолите“, който се печата тази нощ, ще се състои кръщение. Справедливо е дъщерята на господин Гийотен, призната публично днес от баща й пред Националното събрание, да се нарича госпожица Гилотина.