Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Но лейди Ан не можеше да се успокои така лесно. Тя хвърли извинителен поглед към Клейтън и избухна:
— Те със сигурност не изглеждаха като двама млади, създадени един за друг!
— Разбира се, че са един за друг! Нима можеш да имаш някакви възражения срещу Клеймор? О! Сега разбирам! Била си притеснена от репутацията му! За Бога, мадам, не сте ли чували старата мъдрост, че „вразумилите се развратници обикновено се превръщат в най-примерни съпрузи“?
— Много ви благодаря, лорд Гилбърт! — обади се Клейтън.
Едуард продължи:
— Още на онзи бал с маски, когато ги видях заедно, разбрах, че са идеалната двойка. А когато адвокатите на Уестморланд започнаха да събират сведения за Уитни, усетих, че нещо витае във въздуха. После, когато Мартин я повика обратно в Англия, реших, че е провалил всичко, но получих писмото ти и всичко ми стана ясно.
— О, не! Изобщо не ти е станало ясно! И аз ще ти кажа какво точно се случи — разгорещи се лейди Ан. — От мига, в който Уитни се срещна с негова светлост, тя беше на нож с него. И…
Лорд Едуард се обърна към племенницата си и я измери със строг поглед.
— Значи Уитни е била виновна, така ли? — Очите му се отместиха към Клейтън. — Госпожица Стоун има нужда от съпруг, който здраво да й държи юздите. Ето защо още от самото начало бях изцяло на ваше разположение.
— Благодаря, чичо Едуард! — засегна се Уитни.
— Знаеш, че казвам самата истина, скъпа.
Лорд Гилбърт забеляза, че раменете на Стивън Уестморланд се тресат от беззвучен смях, а херцогинята беше достатъчно възпитана, за да не разкрива емоциите си пред хората.
— Е, май вече не остана някой, когото да не съм засегнал — рече на херцогинята той. — Не е ли странно, като се има предвид, че ме смятат за много способен дипломат?
Тя се усмихна.
— Мен не сте ме засегнали с нищо, лорд Гилбърт. Освен това имам слабост към развратниците. Та нали бях омъжена за един от тях, а после отгледах още двама!
32.
Официалната обява за годежа на херцога на Клеймор и госпожица Уитни Алисън Стоун, поместена във вестниците, подейства зашеметяващо на висшето лондонско общество и Уитни трябваше да понесе всички последици от това.
Заваляха покани за участие във всяко по-значимо светско събитие. Клейтън и Уитни трябваше да присъстват на всички приеми, давани в тяхна част, а междувременно подготовката за сватбата вървеше с пълна сила. Младата жена едва се държеше на краката си от умора. Към напрежението й се прибавяше и безпокойството от предстоящата първа брачна нощ.
Тя често се въртеше с часове в леглото и се опитваше да се убеди, че щом всички останали омъжени жени могат да изтърпят интимната близост със съпрузите си, то и тя би могла. Споменът от онази нощ с Клейтън беше почнал да избледнява, тя почти беше забравила за болката, съпътстваща физическия акт. Обожаваше годеника си и ако той желаеше да я има, тя щеше да се примири, след като това щеше да го направи щастлив. Надяваше се да й се налага да го върши възможно по-рядко. Но самата мисъл, че знаеше не само деня, но и часа, в който щеше да легне с него, й действаше потискащо.
Когато изпадаше в някое от своите философски състояния, тя си казваше, че добре разбира причината, поради която девствеността се ценеше толкова високо. Очевидно мъжете в древността са били наясно, че ако булката предварително разбере какво я очаква в нощта след сватбата, тя едва ли би пристъпвала с щастлива усмивка към олтара.
За нещастие до сватбата оставаше само седмица и ужасът й беше нараснал неимоверно много. Освен това вниманието, с което Клейтън я обграждаше напоследък, ставаше все по-настойчиво.
Дори разкошната булчинска рокля, окачена на видно място в стаята й, я караше да потръпва от страх. Знаеше, че Клейтън няма да си позволи да разкъса отново дрехите й, но нямаше и да й позволи да остане за дълго облечена след края на сватбения прием.
Започна да наблюдава реакциите на Емили, когато Майкъл любезно се осведомяваше дали съпругата му е готова да си лягат. Приятелката й не показваше никакви признаци на ужас при оттеглянето си в семейните покои. Леля Ан също не се притесняваше да си легне с чичо Едуард. Нима Уитни беше единствената жена, която се вледеняваше при мисълта за болката, съпътстваща акта на обладанието? Започна, да си внушава, че нещо не е наред с нея. Въобрази си, че има физически дефект, който я отличаваше от останалите жени.
Пет дни преди сватбата беше толкова изтощена, че не можа да отиде на бала, даван от един приятел на Клейтън, а на следващата сутрин изпрати на годеника си бележка, с която го молеше да я извини пред семейство Ръдърфорд, че не е в състояние да присъства на следобедното парти, организирано в дома им.