Пленница на вятъра
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленница на вятъра». Краткое содержание книги:
В този миг младата жена осъзна, че би направила всичко за този мъж и това дете.
— Имаш ли достатъчно сили? — попита Хоксмур детето, като го повдигна и го качи на врата си. Момчето кимна и очите му заблестяха оживено. — Добре. — Хоксмур се извърна към Доминик. Тя очакваше той да разпери ръце, за да може да се хвърли в обятията му. Вместо това лицето му си остана безразлично. Само протегна ръка в повелителен жест. — Дай ми пистолета.
Тя вирна брадичка.
— Смятам да го задържа.
— Имаш нож.
— Ти също.
Той затвори очи, за да прогони болката.
— По дяволите, жено, не ми ли вярваш?
— И това ли е целият ти план? Извини ме, но къде са скъпоценностите за откупа за „Котешкото око“? Да позволиш пазачите на Рамзи да те заловят с празни ръце, да те бият, а след това да те оковат с вериги, едва ли може да се нарече план.
— Е, план е, по дяволите! При това блестящ — озъби се той. — Изключително умело изпълнен, смея да добавя, а не като онова… онова… — Ръката му разцепи въздуха и посочи към платформата. — Онова беше съблазняване, госпожо, при това от висока класа.
— Благодаря ти, Хоксмур.
Младият мъж стисна гневно зъби.
— Искам да ти кажа, че едва ли има човек, който да е препускал толкова бързо от Тунис до тук, след това е направил половин обиколка покрай пустинята, за да приближи от юг.
— Колко блестящо от твоя страна, Хоксмур. Дяволски блестящо!
— Аз бях примамката. Трябваше да отвлека вниманието на хората на Рамзи и да ги накарам да си помислят, че могат да очакват нападение от юг. Докато изтърпявах боя, обидите и оковаването ми във вериги, Жак Перно и войската на бея тихо заобиколиха лагера и обезоръжиха патрулите, като започнаха от север.
Доминик едва не се засмя.
— О, сега вече съм сигурна, че имаш халюцинации. Твоят съперник Жак Перно предвожда армия, която е тръгнала да ни освобождава?
— Дяволски си права, а освен това и Стринфелд е с него. — Вирна брадичка към нея. — Не ми ли вярваш? Тогава остани тук.
Ченето й увисна.
— И ти би ме оставил?
— Дяволски си права.
С тези думи мина покрай нея и се запъти към изхода. Детето, което се бе вкопчило във врага му, й се ухили през рамо. Доминик пое дълбоко дъх и забърза след тях. Едва не връхлетя върху Хоксмур, който я чакаше пред палатката. Застина на място. Лагерът бе опустошен. Бедуини, възседнали конете си, размахваха дълги саби, посичайки наред хората на Рамзи. Палатките горяха, а пламъците се издигаха високо в небето. Въздухът бе натежал от миризмата на сяра и огласян от пистолетни изстрели.
— Стой тук! — изкрещя Хоксмур, за да надвие шумната врява, наведе се и остави детето до нея. — Ще отида да доведа кон.
— Но… — Той дори не спря, за да я погледне. Изчезна в завесата от гъст дим, който се издигаше от близката палатка. Във въздуха хвърчаха искри. За да ги избегне, Доминик притисна детето до гърдите си и се сви до голямата палатка. Ала те падаха все по-близо, също като огнен дъжд. Само след минути палатката щеше да пламне. Младата жена се огледа трескаво. Двама мъже бяха кръстосали саби на не повече от десетина метра от нея. Доминик притисна лицето на момчето към корема си, когато по-високият от двамата, който й се стори смътно познат, промуши в гърдите съперника си. Преди мъжът да се свлече върху пясъка, другият се извърна и започна да се бие със следващия нападател. Тя се вторачи във високия мъж и изведнъж изстина. Това бе Майър.
Пламъците започнаха да ближат едната страна на палатката. Доминик се задави, закашля се и в гърдите й се надигна отчаяние.
— Не… няма да се усъмня в него…
— Тук! Мадмоазел! — От дима изскочи огромен черен кон. Миг по-късно един джентълмен с бели мустаци, във военна униформа, с тъмнолилава шапка на главата, скочи от седлото и се втурна към нея. По лицето му пробягна сянка на загриженост, докато я оглеждаше от главата до петите.
— По дяволите! Мадмоазел Уилъби, нали? Добре ли сте?
Доминик кимна.
— Да, аз съм добре, но…
— Аз съм майор Жак Перно. Елате и двамата, веднага се качвайте върху коня ми!
Доминик се опита да помръдне, но не успя. Сякаш всичките и сили я бяха напуснали, заменени от неконтролируемо треперене.
— Хоксмур… — изхълца младата жена, докато Перно я повдигаше, за да я настани върху гърба на коня. Ала французинът изглежда не я чу. Даде знак на един друг конник, наведе се, взе детето и го сложи на седлото до него. Сълзи замъглиха очите й и потекоха по страните й. Не можеше да види нищо през мъглата, която се стелеше наоколо. В този миг палатката на Рамзи избухна в пламъци. Доминик се опита да се плъзне от седлото, но Перно беше твърде бърз и твърде силен за нея. Метна се на коня, притисна я към себе си и обви ръка около кръста й.