Пленница на вятъра
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленница на вятъра». Краткое содержание книги:
— Не. Гласът на Хоксмур я закова на място. — Господи, Доминик… — Взираше се в гърдите и корема й.
Тя наведе инстинктивно глава. Беше покрита с кръв.
— Не ме е грижа — промълви младата жена. — Аз не съм ранена и…
Изгледа я студено.
— Повикай пазача.
Тя примигна недоумяващо насреща му.
— Аз… не мога… трябва да те освободя…
— Спри. Помисли. Ключът е у пазача. Той е отвън пред палатката. — Говореше бавно, сякаш се опитваше да достигне до някаква част на съзнанието й, незасегната от ужасните събития. — Вземи ножа на Рамзи и повикай пазача.
— Но как ще…
Очите му горяха като разтопено сребро.
— Направи каквото ти казвам. Веднага! Вземи проклетия нож. Господи, Перно вече трябваше да е тук…
— Но детето…
Доминик погледна към клетката, откъдето синът на бей Хамуда ги гледаше като уплашено животинче.
Хоксмур яростно изруга.
— Аз ще се погрижа за него. Обърни се, Доминик, и вземи ножа от Рамзи преди цялата армия да е нахлула, за да го търси. Не разполагаме с минути, а само с няколко секунди.
Тя усещаше вкуса на кръвта и сълзите върху устните си, които я изгаряха като въглени. Душата й копнееше за утехата му, за любовни думи и нежни уверения, но не това й даваше той в този миг. Хоксмур се опитваше да й влее от своята сила.
Обърна се и се пое през мъглата към Рамзи. Наведе се, докосна рамото му с ръка и погледна дали диша. Мъжът лежеше неподвижно. Обхваналият я ужас едва не я задуши.
— О, Господи, аз съм го убила!
— Ако е така, ще бъдеш възнаградена с царство с размерите на Тунис. Направила си огромна услуга на всички ни.
0 Аз нямах намерение да… о, Боже, той лежи върху ножа. — Повика на помощ цялата си сила, отпусна се на колене и бутна Рамзи толкова силно по рамото, че когато той се претърколи, тя се озова отгоре му. И тогава видя дръжката на ножа да стърчи от гърдите му. Викът й заседна на гърлото.
Измъкни го, Доминик.
— Аз… аз…
— Хвани дръжката с две ръце и я издърпай.
Тя го погледна. Отвън се чу изстрел. Изгърмя още един, последван от викове.
— Направи го сега, Доминик. — Гласът на Хоксмур бе застрашителен като наближаваща буря.
Младата жена предпазливо обви двете си ръце около дръжката, стисна очи, извърна лице и дръпна с всичка сила. Ножът излезе без усилие.
— О, Боже! — Без да поглежда към Рамзи, тя се запрепъва надолу по стълбите и се втурна към Хоксмур.
— Не — изръмжа той, докато Доминик с треперещи пръсти му подаваше ножа. — Извикай пазача. Използвай ножа, скъпа, така както Хатън те е учил.
— Но онова бе само упражнение. А това… то е… — Затвори очи, пое дълбоко дъх, стисна ножа и пристъпи към най-тъмния ъгъл до изхода на палатката. Цялото й тяло трепереше.
— Пазач… аз имам нужда… — Пазачът влезе в палатката, направи две крачки и замръзна, когато Доминик изскочи от сенките зад него и притисна ножа в ребрата му.
— Не си мисли, че не искам да те убия, така както убих Рамзи — изрече тя с нисък и застрашителен глас. — Хвърли оръжията си. — Натисна ножа малко по-дълбоко и мъжът трепна. — Всичките.
Сабята и пистолетът тупнаха на пода.
— Предателска кучка… — изръмжа той, когато тя се наведе, за да вземе оръжията.
— Не. Винаги съм била лоялна и искрена. А сега, бръкни много внимателно в джоба си и ми дай ключовете за веригите на Хоксмур и за клетката на момчето. Да, точно така. Благодаря ти. О, и свали панталоните си. Пазачът подскочи.
— Какво?
Хоксмур я изгледа любопитно.
— Чу ме. Свали панталоните си. — Докато пазачът мърмореше и се суетеше, Доминик застана пред него с пистолет, насочен право към гърдите му. Заотстъпва бавно към Хоксмур. — И долните гащи — заповяда тя, когато пазачът се спря. Бързо пъхна ключа в ключалката на белезниците, завъртя го и те щракнаха.
— Добре свършено — промърмори той, когато тя го погледна за нови инструкции. Взе ключовете от нея, наведе се, за да отключи белезниците около глезените си, и затъкна ножа на Рамзи в колана си. — Може би смяташ, че един мъж представлява по-малка заплаха, когато е без гащи, така ли?
— Някои мъже, да — хладнокръвно заяви тя. — Ела тук — обърна се към пазача, който започна да я проклина.
Хоксмур го сграбчи за рамото и го окова на своето място, после отвори клетката. Малко по-късно синът на бея се сгуши в прегръдките му.
— Благодаря ти — тихо промълви детето, а огромните му кафяви очи сякаш разтапяха сърцето на Доминик. — Ти спаси баща ми и неговата страна.