Пленница на вятъра
- Автор: Гарланд Кит
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленница на вятъра». Краткое содержание книги:
Рамзи се наведе към наргилето с опиум. Доминик се надигна, обърна се с гръб към арабина и бавно припълзя към Николас. Лицето й приличаше на каменна маска, въпреки че страните й пламтяха от танца. Очите й изглеждаха пусти и отсъстващи — една бледа сянка на дълбоките и блестящи очи, които той помнеше. Това му подейства като силен удар в корема. На устните му напираха думи, несвързани брътвежи за вечна любов.
Тя се изправи пред него, неговата съпруга, задъхана и запотена, с прилепнала коприна по чувствените извивки на тялото, с устни, извити в недвусмислена покана. Нещо проблесна за миг в очите й, нещо, което възроди надеждата в гърдите му. И тогава тя разтвори устни и го заплю в лицето.
ГЛАВА 24
Хоксмур се дръпна толкова силно от веригите, че копчетата на ризата му се разхвърчаха. Доминик видя яростта в очите му и побърза да се извърне, преди да се е издала. С огромно усилие на волята възпря сълзите си, преглътна гнева си от раните му, стисна юмруци, за да не го докосне. Всичките й инстинкти крещяха, че трябва да се извърне и да го остави.
Той я гледаше с пламтящи очи, сякаш я мразеше до дъното на душата си…
Рамзи се засмя одобрително, обви ръка около кръста й и я дръпна в скута си.
— Пази се от капризните жени — подигравателно изрече той, без да откъсва поглед от гърдите й. — Те ще те предадат при първа възможност. Сигурно не знаеш как да я направиш щастлива.
Доминик затвори очи, вкопчи се в ръката му и посегна към стъкленицата с опиум. Той я остави да стане и отново насочи вниманието си към опиума. Доминик заобиколи креслото му, погледна към ножа, който лежеше наблизо, после рискува да вдигне очи към Николас. Сърцето й се сви при гледката на насиненото му и изранено лице. Той не я погледна.
— Тя не означава нищо и за двама ни — каза Николас. — Пусни я да си върви.
— Да я пусна? Попитай я дали желае да си отиде.
Доминик отпусна ръка върху рамото на Рамзи.
— Искам да остана с мъжа, който владее „Котешкото око“.
Рамзи се оригна шумно.
— Мисля, че тя иска да те наблюдава как ще умреш. Също като мен тя ще изпита истинска наслада да изреже черния ти дроб, да го опече на шиш и да го изяде. Сега ще и предоставя тази възможност. — Наведе се, за да остави стъкленицата върху масичката до креслото. След това се протегна към ножа и се престори, че се навежда напред, за да го вземе.
Доминик едва не изохка на глас. Ако бързо не предприеме нещо, Рамзи, в опиумното си опиянение, щеше да убие Хоксмур. Усещаше го с цялата си душа. Без да се колебае, тя се стрелна покрай ръба на креслото, обви ръце около шията на Рамзи и го възседна, притискайки го с цялата тежест на тялото си. Той се облегна назад и изненадано изръмжа. Младата жена се изви, обхвана главата му е две ръце и притисна устни към неговите.
О, Господи, той отвръщаше на целувката й. Но нали тъкмо това искаше да го накара да направи!
Мислите й отчаяно препускаха. Не можеше да остане дълго така, без да предизвика подозренията му. Не бе изключено да повърне или да се задуши. Той издаде някакви животински звуци и мокрият му език се опита да проникне в устата й. Доминик почувства, че й се повдига. Езикът му продължи да натиска, а другата му ръка задърпа колана на шалварите й и пръстите му се плъзнаха надолу.
Мили Боже!
Доминик разтвори устни, решила, че езикът му е по-малкото зло. Ала сгреши. Мъжът имаше огромен език — дълъг, отвратително влажен, странно студен и бе най-гнусното нещо, което някога бе познала. Вкопчи се в облегалката на стола и се опита да се извърти настрани. Невъзможно. Ножът се притискаше болезнено с плоската си част към гърба й. Тя вплете пръсти в мазната му коса и я дръпна силно. Това само го възбуди още повече. Още един миг и щеше да се задуши и при всички случаи да повърне отгоре му…
Заопипва слепешком. Ръката й се блъсна в нещо, пръстите и се протегнаха и се увиха около горния накрайник на стъкленицата с опиум. Напрегна всичките си сили, вдигна тежкия съд от масичката и го стовари върху главата на Рамзи. Стъклото се строши и стъклени късчета, примесени с горещата течност се посипаха по пода. Доминик стисна очи и извърна лице. Горещата вода обля гърдите, врата и ръцете й. Тя се изви и се строполи върху платформата. Миг по-късно Рамзи се олюля и се стовари като повален дъб върху нея, затискайки я с огромното си туловище. Тя се загърчи бясно и най-после успя да се измъкне изпод него. Но едва се държеше на крака и се отпусна върху стълбите, водещи към платформата. Сълзите замъгляваха очите й.