Името на розата [Il nome della rosa - bg]

— Leones, юг, на нашата карта това отговаря на Африка: „hie sunt leones“221. Ето защо тук намерихме толкова текстове, писани от неверници.

— Има още — рекох аз, ровейки се из шкафовете. — „Канонът“ от Авицена222 и този прекрасен кодекс, изписан с букви, които не познавам.

— Ако се съди по орнаментите, би трябвало да е Коран, но не зная арабски.

— Коранът, Библията на неверниците, нечестива книга…

— Това е книга, съдържаща мъдрост, различна от нашата. Нали разбираш защо са го сложили тук при лъвовете, при чудовищата. Затова тук намерихме и книгата с чудовищните зверове, където ти видя и ликорната. Разделът, наречен LEONES, съдържа ония книги, които строителите на библиотеката са смятали за книги на лъжата. Какво има там?

— Написани са на латински, но са преведени от арабски. Аюб ал Рухави, някакъв трактат за кучешкия бяс. Това е книга за съкровищата, а това — „De aspectibus“ от Алхазен…

— Виждаш ли, между чудовищата и лъжите са поставили и трудове, от които християните могат да научат много неща. Но така са разсъждавали по времето, когато са градили библиотеката…

— Но защо сред всички тези нечестиви книги са сложили и книгата с ликорната? — запитах аз.

— Явно основателите на библиотеката са имали по-особени разбирания. Просто са сметнали, че тази книга, в която се говори за приказни животни, обитаващи далечни страни, е част от лъжите, разпространявани от неверниците…

— Но нима ликорната е лъжа? Та то е много кротко животно, то е висш символ. Образ на Христос и непорочността, то може да бъде заловено само ако оставиш в леса девица, така че животното, щом усети непорочния й дъх, да отиде и да отпусне глава в скута й, и по този начин да стане плячка на примките на ловците.

— Така разправят, Адсон. Но мнозина са склонни да смятат, че става дума за приказна измислица на езичниците.

— Жалко — отвърнах аз. — Колко приятно щеше да бъде да срещна ликорна в някой лес. Иначе за какво да броди човек из гора?

— Не е казано, че не съществува. Може би изглежда по-иначе от това, дето изобразяват в книгите. Някакъв пътешественик венецианец стигнал до далечни краища, твърде близо до „fons paradisi“223, която е отбелязана по картините, и срещнал ликорни. Но те били тежки, тромави, много грозни и черни. Мисля, че е видял истински зверове с рог на челото. Вероятно са били същите животни, които съчинителите на древното знание, което изобщо не е изпяло погрешно, са могли да видят по Божие благоволение заедно с други невидими от нас неща, и са ни препратили първото достоверно описание. После това описание, препращано от авторитет на авторитет, се е изменяло от добавките на въображението; така ликорните станали изящни, бели и кротки животни. Затова чуеш ли, че в някой лес има ликорна, не отивай там с девица, защото може да се окаже животното да прилича много повече на онова, описано от венецианския пътешественик, отколкото на изображението в тази книга.