„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

Скоро американското командуване с помощта на Дарлан „успя без една жертва да получи на своя страна Френска Западна Африка и стратегически важното й пристанище Дакар“389.

Едновременно със стоварването на англо-американските войски във Френска Северна Африка немскофашистките войски пристъпиха към окупирането на Южна Франция и на 27 ноември 1942 г. влязоха в Тулон. Френските моряци успяха да потопят в рейда три линейни кораба, 7 крайцера, един самолетоносач, 24 ескадрени миноносци и известен брой други кораби. Само три френски подводници успяха да отидат в пристанищата на Северна Африка. През 1943 г. хитлеристите успяха да извадят и ремонтират 5 подводници, 8 миночистача и 4 куриерски кораба.

Що се отнася до де Гол, той узна за десанта на американо-английските войски във Френска Северна Африка от вестниците. Леги разказва в своите мемоари, че до последната минута „планът за десанта се пазеше в пълна тайна от де Гол.

На всички английски претенции американските военни ръководители отговаряха, че организацията на де Гол гъмжи от немски шпиони и че те не могат да отидат на риск“.390

Английското министерство на външните работи направи всичко възможно, за да придвижи де Гол към Северна Африка. Британският военен кабинет настояваше за открито признаване на де Гол. Но против това „решително възразяваха както държавният секретар Хъл, така и президентът“391.

Ha 14 ноември 1942 г. английският посланик, Халифакс, съобщи на Леги за желанието на английското министерство на външните работи да изпрати представители на де Гол в Северна Африка. Леги откровено заяви на Халифакс, че пребиваването на представители на де Гол в Северна Африка „в настоящия момент би било неизгодно за нашите операции“392 (т.е. за американските интереси — В. С). Американците, както и по-рано, не допуснаха де Гол до Северна Африка дори и на близко разстояние.

Английските управляващи кръгове смятаха Средиземно море за най-важна своя зона и проявяваха „крайно недоволство от това, че САЩ започват да играят ръководна роля в този район“393. Управляващите кръгове в Англия никога не можеха да се примирят с този факт, че американското протеже, адмирал Дарлан, е „върховен комисар в Северна Африка, докато собственото протеже все още беше настрана“394.

Леги твърди, че по това време той получил от много източници сведения за възможния опит на англичаните да отстранят Дарлан и да го заменят с де Гол.

На 24 декември 1942 г. Дарлан беше убит. На 26 декември убиецът на Дарлан набързо беше разстрелян. Обаче убийството на Дарлан не придвижи де Гол нито крачка към Северна Африка. Американското правителство веднага облече генерал Жиро с всички пълномощия по линията на френските граждански и военни работи в Африка и установи във всички френски колонии режим на военна окупация.

На 4 януари 1943 г. Рузвелт изпрати в Лондон остра телеграма, предупреждавайки, че Жиро ще се подчинява безпрекословно на разпорежданията на Айзенхауер както в политическо, така и във военно отношение. Тази телеграма имаше за цел да разсее у англичаните всички илюзии, свързани с физическото отстраняване на Дарлан.