Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Ако има нещо, което да мразя повече от един поориенталчен грък, то това е гръко-поримчен ориенталец или изобщо какъвто и да с опит от този род за сливане на културите. Това са думи срещу мен самия, но такова ми е убеждението. Майка ти до края не успя да направи от мене добър римлянин; тя само разглези един добър ориенталец.

Та този Ешуа бен Йосиф (или бен Пантера) изпитвал влечение към гръцката философия. Обаче му пречело това, че не знаел гръцки. А освен туй трябвало да работи здравата — бил дърводелец, — за да си вади прехраната. Запознал се е с някой си Яков, рибар, който обичал литературата и който бил посещавал епикурейския университет в Гадара, на отсрещната страна на езерото, срещу Тибериада. По онова време Гадара вече беше западнало място, макар в разцвета си да е дала четирима велики мъже: поета Мелеагър, философа Мназалк, ретора Теодор, при когото е учил чичо ти Тиберий, и математика Филон, който е намерил отношението на обиколката на окръжността към нейния диаметър с точност десет хиляди от десетичния знак. Във всеки случай Ешуа използувал Якововите философски трошици от Гадара и собствените си познания от еврейските религиозни книги и съчинил някаква своя сборна религия. Но една религия без авторитет не представлява нищо, затова отначало тайно, а сетне и открито той започнал да се отъждествява с Месията и говорел (както на времето говорел Мойсей) така, сякаш от неговата уста говори бог. Имал много изобретателен ум и отправял своите проповеди във вид на прости притчи с поучителен край. Освен това твърдял, че може да лекува по свръхестествен начин и да прави чудеса. Създал много неприятности на еврейските религиозни водачи, които обвинявал, че съчетавали строгото спазване на Закона с грабителство и безочливост към бедните. Много чудесни истории се разказват за него. Един от политическите му противници веднъж се опитал да го злепостави, като му задал въпроса дали е правилно за правоверен евреин да плаща римския императорски данък. Ако отговорел утвърдително, щял да загуби доверието на националистите. Отговорел ли отрицателно, щял да подлежи на арест от гражданските власти. Затуй се престорил на невеж по въпроса помолил, преди да отговори, да му покажат по колко пари се плащат. Показали един сребърник и му рекли: „Гледай, всеки глава на семейство трябва да плаща толкова.“ Той запитал: „Чия е главата на монетата? Не чета латински.“ Казали: „Това е главата на Тиберий Цезар.“ Той рекъл: „Щом е главата на Цезаря, платете я на Цезар. Но не отказвайте да платите божието — богу.“ Опитвали се го опипат натясно и по въпросите за еврейските закони, но той всякога имал е цитат, за да оправдае своите проповеди. Но най-сетне се изложил като сериозен еретик и краят на историята е такъв, че нашият стар приятел Понтий Пилат, тогавашният управител на Юдея и Самария, го арестувал за подбуждане народни смутове и го предал на върховния еврейски религиозен съд в Ерусалим, дето бил осъден на смърт за богохулство. Като пресмятам, умрял е в същата година с богиня Ливия и неговите последователи са го изоставили, тъй че голяма част от предсказанието, което ми цитираш, се е сбъднало. А сега има хора, които твърдят, че той бил бог и че видели как душата му се възнася в небето след смъртта — също като душите на Август и Друзила — и разправят още, че бил роден във Витлеем и че бил изпълнил всички останали предсказания за Месията по един или друг начин; но аз ти предлагам да сложим край на тези глупости веднъж завинаги. Само преди три дни арестувах и екзекутирах Яков, който, изглежда, е умът на това движение; надявам се да заловя наново и да екзекутирам друг един техен фанатик, Симон, арестуван по същото време, който успя да избяга от затвора. Бедата е там, че макар някои разумни хора да се „смеят на гледката“ на ярко изрисувана жена с рибешка опашка, тълпата се взира захласнато в нея, приема я за морска богиня и я боготвори.