Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Получих писма от Ирод. В първото отговаряше на въпросите ми за оня предречен цар. Във второто ме поздравяваше сърдечно за победите ми и колкото и да е странно, искаше позволението ми да изпрати сина си в Рим, за да присъствувал на моя триумф; смятал, че не бих имал нищо против момчето да се поразвлече за няколко месеца в Рим, преди да се върне през лятото в Палестина, за да му помогне в организиране на голямото пиршество в чест на рождения ми ден, което се надявал да отпразнува в Цезарея. Писмото относно предречения цар гласеше следното:
Да, драга ми Маймунке, като дете съм слушал много мистични разговори за този Миропомазан или Месия, както го наричат на нашия език, и тези разговори все още продължават в теологическите среди на Ерусалим: но никога не съм им обръщал сериозно внимание, докато твоята молба за по-подробни сведения относно предсказанието не ме накара да проуча сериозно въпроса. По твое предложение разпитах нашия достоен приятел Филон, който се намираше в Ерусалим, за да изпълнява някакъв свой обет, даден на нашия бог — той вечно или дава обети, или ги изпълнява. Филон отъждествява, според мен, прекалено смело и нелепо Божеството, схванато идеално от Платон и неговото философско обкръжение — Непроменливо и Непоколебимо и Вечно и Единно интелектуално Съвършенство, излитащ над всичко останало с нашия страстен пламенен бог в Ерусалим. Предполагам, че Платоновото божество му се е сторило твърде студено и абстрактно и е поискал да му се вдъхне малко живот, като в същото време възхвали собствения си бог, простирайки властта му над цялата вселена. Във всеки случай запитах Филон какво се казва в свещените книги за тази загадъчна личност. Филон изведнъж стана много сериозен и ме увери, че надеждите на нашата раса били отправени към идването на Месията. Даде ми следните подробности:
Този Месия е цар, който ще дойде да освободи Израел от греховете му и същевременно ще е представител на нашия еврейски бог. Той може да не е голям завоевател, макар да трябва да освободи евреите от всяко чуждо иго, което им пречи да изповядват своята вяра. Това пророчество е направено за пръв път, според Филон, наскоро след като евреите са били изведени от Египет от техния законодател Мойсей, при царуването на Рамзес Втори. В една книга, която ние наричаме „Книга за Числата“, приписвана на Мойсей, за него се говори като за „Звезда и Скиптър от Яков“. В по-късни свещени книги, от времето, когато е бил основан Рим, за него се говори като за човек, който ще събере изгубените овце на Израел от различните краища и ще ги върне в родната им кошара в Палестина — защото по това време вече евреите са били разпръснати в колонии из целия Близък и далечен Изток. Някои са напуснали Палестина доброволно, като търговци и заселници, други са били отведени в робство. Филон казва, че еврейските теолози никога не са били съвсем наясно дали Месията е човек или символ. По времето на юначните макаби (свещенослужителите, предци на моята майка) са го смятали само за символ. В други времена не само са го мислили за жив човек, но дори са го отъждествявали с някои чуждоземни спасители на расата, като например Кир Персиеца и дори Помпей, който сложил край на Хазмонското владичество. Филон заявява, че и двете схващания са погрешни: Месията ще се появи тепърва и той ще бъде евреин, пряк потомък на нашия нар Давид, чийто син Соломон построи храма в Ерусалим, и трябва да с роден в едно село, наречено Витлеем, и той ще обедини Израел и ще го очисти от греховете му посредством един цялостен ритуал, състоящ се от изповед, покаяние и умилостивяване на обиденото божество. Ерусалим ще бъде подложен на очищение „до всяка тенджера и всяко звънче на конна шия“, Филон знае дори рождената дата на Месията, а именно пет хиляди години след рождението на първия родител на еврейската раса: но мненията за това кога е живял той се различават, тъй че то не помага много.
Свещените книги не са много последователни в различните си описания на този човек. Веднъж го представят като разгневен властен воин, облечен в царски пурпур и окъпан в кръвта на враговете на своето царство, друг път като кротък, тъжен бездомник, нещо като беден пророк, проповядващ разкаяние и братска любов. Филон обаче твърди, че най-достоверните и ясни думи за него се намират в една книга, наречена „Пластир на Соломон“. Те са във формата на молитва: