Край развалините на Вавилон
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- ISBN: 954-17-0151-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край развалините на Вавилон». Краткое содержание книги:
— Ще ви помоля да го сторя по-късно, тъй като в този миг ми липсва необходимото време. Сега всяка минута ми е отброена, понеже се касае за ликвидирането на една престъпна банда и направата на улов, какъвто тук навярно още не е бивал.
— Свързано ли е това с присъствието ви при Бирс Нимруд, пленяването ви и по-късното ви бягство?
— Много тясно.
— Тогава ми разкажете всичко, но кратко и ясно! Доколкото ви познавам, вероятно става въпрос за някоя пленителна история и аз много ще се радвам, ако ми се отдаде случай да участвам и аз веднъж с Кара Бен Немзи в някаква преживелица.
— Оо, що се отнася до това, то екселенц е вече с двата крака вътре — засмях се аз. — Навярно ще ви е трудничко да се измъкнете без участие!
Сега му направих желания доклад, който той прие с напрегнато внимание. Не е трудно да се помисли какво въздействие бе оказало върху присъстващите приятелското му държане към мен. Те не разбираха, наистина, нито дума от нашия разговор, понеже разговаряхме на немски, но нямаше как да не забележат, че се намираме в близки отношения.
Адолф Фаркас, роден моравец и сетнешен унгарски офицер, по време на тамошното въстание беше адютант на Бем и неколкократно се отличи. След тези боеве двамата преминаха на турска служба и приеха исляма — Бем под името Амурат паша, докато Фаркас си избра името Осман и тъй като по-късно получи титлата паша, сега се казваше Осман паша. По време на войната от 1853 година Омер паша си го издейства за адютант, а и в сраженията през 1877–1878 Фаркас постигна големи отличия. За тези заслуги беше повишен до полковник, а скоро след това до генерал. Същевременно беше професор във висшето военно училище в Константинопол, а и иначе се радваше на доверието на падишаха, както доказваше сегашната му мисия до Багдад и Хиле. Бях се запознал с него в Стамбул и в увлекателна беседа бяхме изпили някоя и друга чаша кафе и изпушили някой и друг чибук. Сега стояхме така неочаквано един до друг в стаята на санджаки и той слушаше с нарастващо внимание разказа за нашите преживелици. Когато свърших, потри доволно ръце.
— Наистина е пленително и аз съзнавам, че не бива да губите време. С какво удоволствие бих яздил с вас и бих участвал в улова, но дългът ме приковава тук. Не мога да се отделя от страната на санджаки, а неотложните разследвания ще продължат през цялата нощ. Но аз ще ви поставя на разположение всичко, което поискате. Кажете с какво мога да ви услужа! Нахвърляли ли сте вече някакъв боен план?
— Няма ли да е по-добре да предоставя тази цезарева и наполеонова работа на вас? За мен е важно само да измъкна Халеф невредим. Останалото е задача на местната управа, на която пожелавам съзнание при изпълнение на дълга.
— Дипломат! В случай на неудача после вие ще бъдете освободен от отговорност! Знае ли вече санджаки, че пишкхидмет баши е бил нападнат и ограбен, а хората му — избити?
— Той навярно си няма и понятие за това!
— В такъв случай нека не му казваме. Откак чух разказа ви, не мога да се освободя от мисълта, че по отношение връзките си с Персия той лежи под една черга с така наречения Сефир. Този мъж е посредникът. Не сте ли и вие на същото мнение?
— Да. Той или Педер-и-Бахарат, а може и двамата едновременно. А че хората са се насочили точно към санджаки, според мен се дължи на две причини.
— Какви?
— Първо, познават го като продажен мъж и, второ, светите места, на които най-вече е хвърлено око, се намират под негово ведомство.
— Това е вярно. Тук ми отваряте очите.
— Също така трябва да има и някоя важна причина за толкова неправомерното му отношение към Сефира. Той не само го допуска, в качеството на чужденец, да участва в махкеми, но му позволява да се намесва в разпита. Това навява заключение за подозрителна връзка.
— Съгласен съм. Ние ще разкрием и тази машинация. Сега ви обръщам внимание, че не сме сами тук. Длъжен съм да дам обяснение на присъстващите.
Той се обърна към санджаки и му каза, вече не на немски:
— Ти говореше за престъпници, контрабандисти, крадци, разбойници и убийци. Както в много пунктове досега, така и по отношение на този не съм съгласен с теб, а съм на съвсем друго мнение. Този франк е мой приятел и аз се радвам да го срещна толкова неочаквано тук. Казва се Кара Бен Немзи ефенди и стои под закрилата на падишаха, той ти е обяснил това и ти го е доказал, ала на теб не ти е било по желание да зачетеш думите му. Сега аз изслушах неговата жалба и ще я прибавя към другите обвинения, които са вече налице срещу теб, и към които вероятно ще се прикачат още.