Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Изведнъж той се хвърли към нея и понечи да я хване, но Уонда улови китката му с една ръка и се завъртя, след което натисна здраво лакътя му с другата си ръка и пристъпи встрани. Така тя използва силата на собствената му атака, за да го просне по гръб на калдъръма.
– Ядроните да ме вземат! – изрева Гаред.
– Браво – поздрави Защитения Уонда, която подаде ръка на Гаред, за да му помогне да се изправи. Откакто Защитения бе започнал да обучава хралупарите в шарусахк, тя засега се беше доказала като най-добрия му ученик.
– Шарусахк ни учи да отклоняваме силата – припомни Защи-тения на Гаред. – Не можеш да продължаваш да замахваш така необуздано, както би направил срещу ядрон.
– Или дърво – добави Уонда и много от ученичките се разхихикаха. Дърварите ги изгледаха свирепо. Много от тях бяха претърпели поражения от жените в школата – нещо, на което никой мъж не бе свикнал.
– Опитай пак – каза Защитения. – Недей да размахваш крайници и центрирай равновесието си. Не ѝ давай пролука.
– А ти – допълни той, като се обърна към Уонда – да не станеш прекалено самонадеяна. И най-слабият дал’шарум се е обучавал цял живот, докато ти – само няколко месеца. Воините ще бъдат истинското изпитание за теб.
Уонда кимна, усмивката ѝ изчезна и с Гаред отново започнаха да обикалят един срещу друг.
– Бързо се учат – отбеляза Лийша, когато Защитения се присъедини към нея и Роджър.
Тя никога не тренираше с останалите хралупари, но всеки ден наблюдаваше внимателно тренировките им по шарукин, а бързият ѝ ум запаметяваше всяко движение.
Уонда отново преметна Гаред по гръб. Лийша поклати глава с копнеж.
– Наистина красиво изкуство. Жалко, че единственото му предназначение е да осакатява и убива.
– Хората, които са го измислили, не са по-различни – рече Защитения. – Гениални, красиви и смъртоносни отвъд всякакви граници.
– И си сигурен, че ще дойдат? – попита Лийша.
– Нямам никакво съмнение – отвърна Защитения, – колкото и да ми се ще да бъде другояче.
– Какво мислиш, че ще направи херцог Райнбек? – попита тя.
Защитения сви рамене.
– Срещал съм го няколко пъти, докато бях вестоносец, но не го познавам наистина.
– Няма какво толкова да му познаваш – каза Роджър. – Райнбек прекарва времето си в правене на три неща: да брои пари, да пие вино и да спи с все по-млади булки с надеждата, че някоя от тях ще му роди наследник.
– Ама той безсеменен ли е? – изненадано попита Лийша.
– Аз не бих го наричал така на обществени места – предупреди я Роджър. – Бесил е билкарки и за по-леки обиди. Вини съпругите си.
– Винаги така правят – рече Лийша. – Като че ли да си безсеменен значи, че не си истински мъж.
– А не е ли така? – попита Роджър.
– Не ставай глупав – отвърна Лийша, но дори Защитения я погледна със съмнение.
– Все пак Бруна беше експерт по въпросите за плодовитостта и добре ме обучи – продължи Лийша. – Може би ще спечеля благоразположението му, ако успея да го излекувам.
– Благоразположение ли? – попита Роджър. – Не само ще те вземе за жена, а и на теб ще направи дете.
– Няма значение – каза Защитения. – Даже билките ти да събудят семето му, ще минат месеци, преди да получи доказателство за това. Ще трябва да упражним по-силен натиск.
– По-силен от войската пустинни бойци пред портите му ли? – попита Роджър.
– Райнбек ще трябва да събере войските си много преди този момент, ако иска да има поне някакъв шанс срещу Джардир – отвърна Защитения, – а херцозите рядко са склонни да поемат подобни рискове без достатъчно убедителни аргументи.
– Ще срещнеш съпротива и от братята на Райнбек – предуп-реди го Роджър. – Принц Микаел ще заеме трона, ако Райнбек умре без наследник, а принц Питър е Напътственик на пастирите на Създателя. Най-младият, Тамос, предвожда стражата на Райнбек, Дървените войници.
– А не е ли възможно някой от тях да чуе гласа на разума? – попита Лийша.
– Малко вероятно – отвърна Роджър. – Единственият, когото бихме могли да убедим, е лорд Дженсън, първият министър. Без него никой от принцовете няма да си намери и ботушите. Няма нещо, дето да се е случило в Анжие, и Дженсън да не го е отбелязал в спретнатите си счетоводни книги, а знатното семейство му е поверило почти всичко.
– Значи, ако Дженсън не ни подкрепи, херцогът едва ли ще го направи – заключи Защитения.