Вълшебната кутия

— Дадох обещание да не го правя.

— Обещание пред кого?

— Обещание пред някои хора. Това е всичко, което искам да кажа.

— Тогава нека поговорим за вашите герои и да надникнем в живота ви през задната врата, така да се каже. Журналистът хранеше надежди един ден и той да публикува своя книга. Въобразяваше си, че е много добър в словесното изкуство. — На истински хора от предишния ви живот ли се основават вашите герои? Например, заблуденият крал на вашата вълшебна земя, неговият неумел придворен магьосник и досадното куче, което служи като негов писар?

Крафт бавно кимна.

— Да, те съществуват.

— А какво ще кажете за вашия главен герой, фокусникът — отстъпник, който присъства във всяка ваша книга? Има ли частица от вас в неговия образ?

Крафт скромно прочисти гърлото си.

— Частица.

Журналистът спря, усетил, че най-накрая е улучил посоката.

— Забърквали ли сте се някога в магии? Разбирате какво искам да кажа: да сте правили фокуснически номера или нещо подобно? Това било ли е част от вашия живот?

За миг Харолд Крафт потъна в размисъл. Когато отново се завърна оттам, откъдето и да беше отпътувал в мислите си, лицето му придоби сериозно изражение.

— Ще ти кажа нещо — започна той. — Ще направя изключение от моето правило никога да не говоря за миналото си и ще ти разкажа малко от него. Някога се занимавах бегло с магии. Бегло, наистина — нищо сериозно. Но веднъж се забърках в нещо по невнимание и то се оказа доста опасно. Моят собствен живот, както и животът на други хора, бяха изложени на опасност. Аз оцелях след този ужас, но обещах на определени хора никога повече да не използвам…, тоест да се забърквам в магии отново. Досега не съм го сторил.

— Значи магията във вашите книги, фокусническите номера, заклинанията и всичко останало, имат някаква връзка с действителността?

— Някои, да.

— А приказките, които съчинявате, онези оплетени в магии истории за чудовища и елфи, за митични същества и магьосници като вашия главен герой — и те ли се основават на истинския живот?

Крафт бавно се надигна и сниши едната си вежда.

— Писателят пише онова, за което знае. В това число влиза и житейският му опит. Този опит обикновено присъства в по-различна форма, отколкото в действителността, но винаги е в книгите му.

Журналистът мрачно кимна. Беше ли научил нещо ново от това интервю? Не беше сигурен. Всичко беше доста смътно. Както и Харолд Крафт. Той прикри смущението си, като провери малкия записващ касетофон, поставен върху масичката за кафе. Лентата все още се въртеше.

— Вярно ли ще бъде, ако кажем, че приключенията, за които пишете по някакъв начин отразяват вашия собствен живот? — опита той отново.