Вълшебната кутия

Този дом беше скромно оценен на петнайсет милиона, въпреки че цената на недвижимото имущество винаги се подчинява на пазарните условия и стойността не може да бъде определена обективно. Къщите около тази бяха продадени за десет милиона и за повече, въпреки че нямаха нито подобни обширни земи, нито безпределните изгледи, които обхващаха по-голямата част от Хонолулу. Само парцелът земя вървеше за пет милиона в този район. Цената надхвърляше възможностите на повечето хора. Журналистът живееше в Сиатъл, в къща, която бе купил преди петнайсет години за по-малко пари, отколкото Крафт печелеше за месец.

Крафт се премести от кабинета си, където беше отишъл, за да се обади по телефона, оставил журналиста да отпива от смесената напитка и да се възхищава на гледката. Писателят бавно се приближи до бара, като накратко се извини, че е отсъствал толкова дълго време, наля си чай с лед, прекоси стаята и се запъти към дивана, където търпеливо го чакаше журналистът, и седна. Крафт беше висок и слаб мъж, със сива коса и къса, заострена брадичка в стил Ван Дайк, и се движеше като източен, муден и елегантен котарак. Носеше копринени панталони и риза, както и ръчно изработени кожени сандали. Загорялото му лице имаше ястребов вид, а пясъчносивите му очи проникваха навсякъде. Носеха се слухове, че е претърпял пластична операция и че поддържа активен спортен режим, но това беше нещо естествено за богатите и известни хора.

— Добри новини — съобщи той с усмивка. — И тъй като ти си тук, мога да ги споделя с теб. Компанията „Парамаунт“ току-що откупи правата върху „Магьосник“. Два милиона долара наведнъж. Искат Шон Конъри да вземе главната роля, а Том Круз да играе Принца. Какво мислиш?

Журналистът се усмихна одобрително.

— Мисля, че станахте с два милиона долара по-богат. Моите поздравления.

Крафт леко се поклони.

— Почакай само да се развихри търговията. Там са големите пари.

— Когато пишете книгите си, интересувате ли се от филмо — продажбите? — настояваше журналистът. Той все още не беше получил достатъчно информация за Крафт, за да задоволи както собственото си любопитство, така и любопитството на списанието, за което работеше. Крафт бе публикувал три книги в продължение на две години и оставаше на върха на листите за бестселър през по-голямата част от това време, с над пет милиона продадени романа. Но на практика това беше всичко, което се знаеше за него. С цялата си слава и успех, той все още оставаше, до голяма степен, една загадка. Казваше, че е в изгнание, но не споменаваше от къде. Казваше, че е политически бежанец.