Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
— Велики господарю — поздрави той. Лицето му, обградено от червената му брада, беше пребледняло, а очите му неспокойно поглеждаха към дракона.
Бен направи няколко крачки с гордо вдигната глава, за да го приветства.
— Знам за твоето участие в цялата тази работа, Календбор — лаконично рече той. — Ще трябва да отговаряш затова, когато приключим с всичко останало.
Календбор кимна. В проницателните му сини очи нямаше съжаление.
— Ще отговарям, щом трябва, ако и двамата останем живи до края на деня.
— Доста задоволително. Засега, нека се съсредоточим върху отблъскването на демоните към мястото, от където са дошли, заедно с измамника с черното наметало. Готови ли са мъжете ти за бой?
— На вашите заповеди сме. Велики господарю — тук нямаше колебание.
— Тогава, върни се назад с коня си и чакай моя сигнал — нареди Бен.
Календбор кимна и се отдалечи назад в галоп. Нямаше да се разкае до последно, помисли си Бен. Някои хора просто отказват да се променят.
Той се обърна отново към Горс и демоните. Един огромен черен ездач беше излязъл пред останалите — Марк. Другите демони щяха да го следват в битката. Предводителят им спря и се загледа към Бен и Страбон. Драконът разклати коравата си глава.
— Извикай Паладин, Холидей. Търпението на демоните започва да се изчерпва.
Бен кимна. Той се беше примирил с онова, което трябваше да се случи след малко, но също така беше и отчаян. За пореден път Холидей трябваше да призове Паладин, който да участва в битката от негово име. Отново щеше да има убийства и опустошения, като повечето от тях щяха да бъдат извършени от неговите ръце. Още една ужасна битка беше надвиснала над него, а той беше безсилен да я спре, безпомощен да направи нещо друго, освен да участва и да се надява, че ще успее да намери начин да я съкрати. Слаба надежда, родена сред отчаянието и невъзможността за друг избор. Той усети погледа на Страбон върху себе си. Горс беше отговорен за всичко, което се случваше и трябваше да бъде наказан, но как можеше да стане това? Колко голяма беше силата на вълшебното същество? Много голяма, предположи той, след като вълшебните хора бяха взели толкова крайни мерки, бяха го затворили във вълшебната кутия и го бяха задържали там.
— Холидей! — нетърпеливо изрече драконът с дрезгав глас.
Трябваше да затвори Горс обратно във вълшебната кутия — ето какво трябваше да направи. Да го затвори завинаги. Но как? Каква магия беше необходима?
Нямаше време за повече догадки, нямаше време да реши от къде може да намери помощ. Демоните бяха започнали да се приближават през поляната като тъмна маса — бавно, устремено, непреклонно.
— Холидей! — изсъска бясно Страбон.
Мечът на Паладин и огънят на дракона — беше ли достатъчно това, за да бъде спасена Отвъдната земя?
Бен Холидей протегна ръка към медальона, който щеше да му даде отговор на този въпрос.
Хорис Кю наистина беше извън кожата си от яд. Той стоеше долепен до Абърнати на брега на езерото, наблюдаваше Куестър Тюс, който се приближаваше в лодката, и усещаше, че последният му шанс да се спаси, беше на път да си отиде.
Той се опита да каже на Холидей, но кралят на Отвъдната земя нямаше време за него. Опита се да каже и на Абърнати, но писарят вече беше чул всичко, което искаше да чуе. Беше решил да каже на Куестър Тюс, когато пристигнеше, за да ги прекара през езерото, където щяха да бъдат в сравнителна безопасност между стените на дворцовата крепост, но той беше напълно убеден, че нямаше да получи подкрепа и от него. Никой не искаше да слуша Хорис Кю и това беше мъчителната истина по този въпрос.
Само че сега Хорис за първи път имаше да каже нещо важно.
Той размърда огромните си обувки, сви се като парцалена кукла и се опита да запази спокойствие. Все пак, трудно беше да запази спокойствие, след като знаеше какво ще му се случи, ако Горс и демоните надвиеха Холидей. Ако Холидей спечелеше битката, положението му отново щеше да бъде несигурно, но поне щеше да бъде приемливо. Ако Холидей победеше, Хорис имаше големи шансове да остане жив. Но ако от цялата тази работа Горс се окажеше победител, Хорис Кю щеше да се превърне в задушена мръвка. Не си струваше да се спира подробно на това каква готварска рецепта щеше да бъде използвана, но резултатът щеше да бъде същият. Горс го беше видял до Холидей и дракона; беше го видял с просто око. Изводът беше очевиден: Хорис се беше присъединил към врага. За това нямаше прошка. Нямаше да бъдат допуснати никакви извинения. Горс щеше да го сдъвче и изплюе и така всичко щеше да приключи.