Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

— Ти обаче си била на друго мнение, нали?

— По-интересното според мен е друго. В света на тайните операции ликвидирането на супергадняр като Наду е нещо, от което зависи кариерата на много хора. Какъв трябва да е човек, за да направи подобно нещо и след това да не се възползва?

— Ти ми кажи.

— Може би някой, който не желае шефът му да натрупа точки.

— Кажи ми нещо друго, щом толкова знаеш. Кой ръководеше операцията?

— Директорът Дерек Колинс — отговори тя. — По онова време той оглавяваше сектора за Близкия изток.

— В такъв случай, ако имаш някакви въпроси по процедурите, можеш да се обърнеш към него.

Тя му показа среден пръст.

— Как ли пък не — каза тя начумерено. — Истината е, че ми беше трудно да те разбера.

— Какво искаш да кажеш?

— Това е една от причините, поради която историята с Джамал Наду беше загадка. Трудно е да се каже какво те мотивира. Има разминаване между онова, което съм видяла и което чувам. Без съмнение не си хрисимо ангелче. И съм чувала доста брутални истории за нещата, които си вършил във Виетнам…

— Повечето от онова, което дрънкат, са глупости — прекъсна я той рязко, установявайки с почуда, че в гласа му се прокрадна гняв.

— Добре де, искам да кажа, че се носят доста противни слухове. Представят така нещата, сякаш наистина си забъркан в лайната там.

— Хората си измислят какво ли не — каза Янсън, опитвайки се да говори спокойно, но не успя. Така и не разбра защо.

Тя го погледна учудено.

— Добре, човече. Вярвам ти. Ти си единственият, който знае какво точно се е случило, нали така?

Янсън разрови огъня с ръжена, боровите клони започнаха да пукат и да свистят. Слънцето залязваше зад далечния планински връх.

— Надявам се, че няма да се разсърдиш, ако те попитам на колко си години, мис Кинкейд? — каза той, наблюдавайки как мрачното й изражение се разсея на светлината на камината.

— Можеш да ме наричаш Джеси — каза тя. — На двайсет и девет години съм.

— Можеш да ми бъдеш дъщеря.

— Хей, човек е на толкова, на колкото се чувства.

— Да не съм от ония новооткрити организми, които не остаряват.

— Възрастта е само едно число.

— В твоя случай, но не и в моя. — Той отново разрови с ръжена червената жарава, от която се вдигаше пушек, и от нея избухнаха жълти пламъци.

— Един въпрос. Чувала ли си за компания на име „Унитек Лтд.“?

— Разбира се. Това е една от нашите фирми. Предполага се обаче, че е независима.

— Но се използва от Консулски операции.

— Независима е колкото кучешки крак — каза тя и прокара длан по късата си, остра коса.

— Или като котешка лапа*. — Смътните спомени се върнаха. Компанията „Унитек“ бе играла през годините известна роля в няколко начинания. Понякога я използваха за създаване на легенда на някой таен агент, снабдявайки го с фалшиво удостоверение за местоработата му. Понякога чрез нея прехвърляха пари на лица, вербувани за някоя операция. — Някой от „Унитек“ си кореспондира с изпълнителния директор на фондация „Свобода“, предлагайки подкрепа за образователните й програми в Източна Европа. С каква цел?