Прокобата Тутанкамон [bg]

Трябва да съм прекарал там около две години в разни занимания, когато през втория месец на пролетния сезон Собек пристигна с посивяло лице. Попитах го какви са новините. Изрече само една дума: „Мерире“. Според Собек Мерире се бе върнал в Тива, за да убие онези, на които сега гледаше като на свои заклети врагове. Собек посочи стената около къщата ми.

— Пази ги внимателно!

— Но аз съм в немилост — отвърнах аз. — Мерире…

— Задръж отговора си — прекъсна ме Собек. — Ти трябва да бъдеш наказан наред с останалите.

Думите на Собек се оказаха пророчески. Убийците на Мерире дойдоха една вечер три седмици по-късно, преливащи като вода през зида. Въоръжени с ками, убиха двама градинари и се опитаха да насилят една странична врата, но бяха пресечени. Оцеля само един, но дълбоката рана на шията му не даде възможност да го разпитаме. Накарах да съблекат телата. Бяха египтяни, които не познавах. От белезите по телата им съдех, че са ветерани, бивши войници. Собек пристигна с полицията. Той също огледа труповете и заключи, че вероятно са професионални убийци. Хвърлихме ги в реката. Собек доведе още наемници и удвои охраната по оградата. Имаше вести и за други опити за убийство в Тива. Дори лорд Ай не беше минал незасегнат. Рано една сутрин, докато отивал в храма на Маат, бил нападнат от луд на входа на един от централните вътрешни дворове в комплекса Карнак. Естествено, Кобрата бе успяла да се измъкне.

След няколко седмици посегателствата спряха и животът се върна в нормалните релси. От време на време фараонът Тутанкамон ми изпращаше дарове и кратки писма, в които винаги разказваше за здравето си и питаше за моето. Джарка се опита да поиска аудиенция с Божествения с дарове и малкия си син, когото възнамеряваше да му представи, но всеки път някой иконом или дребен чиновник го връщаше още преди да е стигнал външния двор. Разбира се, чувахме клюките. Тутанкамон беше отшелник. Виждаха го на носилка към реката, заобиколена от хора на Ай, или прикрит зад безброй лакеи и армия жреци на път за някой от храмовете да запали тамян и направи жертвоприношение. Говореше се за млад мъж със среден ръст, с прегърбени рамене и слабо тяло, с красиво, ведро лице и очи с особена форма. Анхсенамон, която бе винаги близо до него, се прочу като красавица, известна с любовта си към най-редките парфюми и изключителни бижута.