Прокобата Тутанкамон [bg]

Най-накрая денят бе настъпил. Тутанкамон щеше да носи Двойната корона на Египет, щяха да го заведат в храма на Амон, за да му бъде предадена Великата служба. Поканиха ме, дори ми отредиха почетно място, но мълчанието на останалите беше злокобно. Бях белязан.

Тутанкамон се вълнуваше. Аз участвах и дори надзиравах разкошната церемония. За първи път от почти двайсет години щеше да се състои коронация. Царският кръг бе решил също така след коронацията Анхсенамон и Тутанкамон да встъпят в свещен брак. Паметен ден, в който принцът премина на носилка през широката улица. Навсякъде около него ветрила развяваха скъп парфюм, а той едва се виждаше зад облаците тамян. Процесията мина по Улицата на сфинксовете, покрай заоблените стени на храма и блещукащите води на свещените щерни. Горещината ставаше все по-непоносима. Тълпата се увеличаваше — дебела жива ограда от ръкопляскащи хора. Приближихме извисяващите се гигантски колони на храма в Карнак. Това бе не само денят на коронацията на Тутанкамон; това бе възможност да се покаже на народа на Египет, че властта на Амон се е възвърнала; че дните на Атон, Единствения бог, са свършили. Около Тутанкамон се суетяха безброй жреци и пророци, ръководители на церемонията, придворни. Разбира се, най-видно място бе отредено на Царския кръг, най-вече на лорд Ай в бляскави, подчертаващи положението му роби.

Наедно с останалите последвах принца през тайната врата на храма в ледената тъмнина. Стигнахме до Голямата зала, където се намираше светилището на бог Амон. Появи се помощник жрецът, поръси светена вода и заниза свещените думи на молитвата: „Пречиствам те с това. Ще ти дам живот, здраве и сила.“ В този момент принцът бе съблечен и обвит в традиционните роби на първожрец и фараон: широка мантия на раменете и къса пола с опашка на чакал от колана. Божествените инструменти бяха сложени в ръцете му: жезълът, ветрилото и скиптърът. Изкуствена златна брада бе закрепена на малката му брадица. Когато беше готов, влязохме в огромната зала за Пиршеството на Царската диадема, където се състоя самата церемония по коронясването. Жреци с ужасяващи маски на ястреби и хрътки, които символизираха Хор, бога на Долен Египет, и Сет, бога на Горен Египет, сложиха двете корони на главата на фараона: първо Бялата корона на Горен Египет, последвана от Червената корона на Долен Египет, а около тях бе поставена златната лента, на която бе изобразена главата на кобрата, Ураеята, Защитника на фараона и Покровителя на Египет.

— Поемам господство като Цар на Севера. Поемам господство като Цар на Юга…

След този обет Тутанкамон, за да установи не само своето господство, но и това на Амон, навлезе още по-навътре в светилището, за да легне в почитание пред наоса, Свещения шкаф. После разчупи свещените печати и отвори вратите. Аз бях до него, за да му помогна — изключение от правилото. Вътре се намираше малка статуя от позлатено дърво, инкрустирана с бисери — Богът, седнал на трона си, с кърпа на главата и две щраусови пера отгоре. Никога няма да забравя онези зелени очи, леко отвратителни върху глупавата, ужасяваща маска.