Торбарите [bg]

— Там именно е бедата — отвърна гневно тя. — Никой от нас не се е опитал поне веднъж да я разбере. За вас тя представлява само добър касов сбор, пари в банката. Пет пари не давате що за човек е. Ще ти кажа защо се омъжи за него. Защото го съжаляваше, защото искаше да направи от него мъж. Затова го взе. И затова сега лежи в кревата и плаче дори в съня си. Плаче, защото не е успяла.

Телефонът иззвъня. После пак. Дейвид я погледна.

— Аз ще се обадя — каза той. — Ало?

— Кой се обажда?

— Дейвид Улф — автоматично отговори той.

— Тук е Джонас Корд — каза гласът.

— Мистър Корд — започна Дейвид. — Аз съм от Норман…

— Зная — прекъсна го Корд. — Помня ви. Вие сте младежът, който върши черната работа на Бърни. Току-що научих от радиото за станалото. Как е Рина?

— В момента спи. Лекарят я приспа с инжекция.

Настъпи дълга, празна тишина по линията и Дейвид си помисли, че може би са ги прекъснали. После гласът на Корд се върна:

— Всичко под контрол ли е?

— Така мисля — каза Дейвид.

— Добре. Дръжте го така. Ако се нуждаете от нещо, уведомете ме.

— Непременно.

— Няма да забравя какво правите — каза Корд. Чу се щракване и линията млъкна. Дейвид бавно остави слушалката.

— Това беше Джонас Корд — каза той.

Айлин не махна ръце от лицето си.

Той се обърна и пак загледа телефона. Нещо не разбираше. От това, което бе чувал за Корд, той не бе от хората, които си пилеят времето да изказват съболезнования. Напротив, тъкмо обратното.

Несъзнателно погледът му се насочи към затворената врата на спалнята на Рина. Сигурно тук се криеше много повече, помисли си той.