Дама, поп, асо, шпионин [bg]

И така, след като Алълайн и неговите хора се оттеглиха в трапезарията с Поляков, за да обсъдят работата насаме, останалите продължиха да седят в мълчание в дневната или гледайки Хейдън, или умишлено гледайки настрани. Той сякаш не ги забелязваше. Подпрял брадичка на ръката си, той седеше встрани от другите в един ъгъл, под наблюдението на Фон, и имаше доста отегчен вид. Обсъждането приключи, всички се изсипаха от трапезарията и Алълайн съобщи на Лейкон, който държеше да не присъства на разговора, че е организирана среща след три дни на същия този адрес и дотогава „полковникът ще се е консултирал с висшестоящите си“. Лейкон кимна. Всичко това приличаше на заседание на управителния съвет на някаква фирма.

Тръгванията бяха още по-странни от пристиганията. Между Естерхази и Поляков особено сбогуването беше необичайно остро. Естерхази, който винаги беше предпочитал да е джентълмен, а не шпионин, изглежда, беше решил да прояви галантност и протегна ръка, която Поляков раздразнено бутна настрана. Естерхази отчаяно се огледа за Смайли, може би надявайки се да спечели неговото благоразположение, след което сви рамене и преметна ръка през рамото на Бланд. Малко след това двамата си тръгнаха заедно. Не си взеха довиждане с никого, но Бланд изглеждаше страшно разстроен и Естерхази явно го утешаваше, макар че собственото му бъдеще в този момент не се очертаваше много розово. Малко след това пристигна радиотакси за Поляков и той си замина, без да си вземе довиждане с никого. По това време разговорите бяха замрели напълно; без присъствието на руснака сцената стана отчайващо банална. Хейдън продължаваше да седи в същата отегчена поза, все така държан под око от Фон и Мендъл, а Лейкон и Алълайн го гледаха в нямо смущение. Последваха още телефонни обаждания, предимно за коли. В един момент Смайли се появи от горния етаж и спомена Тар. Алълайн се обади в Цирка и продиктува една телеграма до Париж, в която се казваше, че той би могъл да се върне в Англия с почести, каквото и да означаваше това; и втора — до Макълвор, в която пишеше, че Тар е приемлив, което също беше въпрос на лично мнение според Гуилъм.