Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Накрая, за всеобщо облекчение, от Яслата пристигна един микробус без прозорци и от него слязоха двама мъже, които Гуилъм не беше виждал досега, единият висок и накуцващ, другият с рижа коса и подпухнало лице. Той потръпна от мисълта, че това са следователите. Фон взе палтото на Хейдън от антрето, претърси джобовете и почтително му помогна да го облече. В този момент Смайли внимателно се намеси и настоя отвеждането на Хейдън от входната врата до микробуса да стане, без да се пали лампата в антрето и в съпровод на много хора. Гуилъм, Фон и дори Алълайн се подредиха и накрая, с Хейдън по средата, цялата разнородна група тръгна през градината към микробуса.

— Просто предпазна мярка — настоя Смайли.

Никой не искаше да спори с него. Първи се качи Хейдън, след него и следователите, които заключиха решетката отвътре. Докато вратите се затваряха, Хейдън вдигна ръка в приятелски, макар и леко надменен жест към Алълайн.

Едва впоследствие Гуилъм започна да си припомня отделни неща и отделни хора изплуваха в спомените му; неописуемата омраза на Поляков например, насочена срещу всички, от горката Мили Маккрейг нагоре, която всъщност изкриви чертите му — устните му се извиха в дива, неконтролируема насмешка, побеля и затрепери, но не от страх и не от гняв. Това си беше чиста омраза, каквато Гуилъм не можеше да изпита към Хейдън, но пък двамата с Хейдън имаха много общо.

Що се отнася до Алълайн, в момента на поражението му Гуилъм установи, че в него се прокрадва възхищение — Алълайн поне показа някакво поведение. По-късно обаче Гуилъм вече не беше толкова сигурен дали при първоначалното представяне на фактите Пърси е осъзнал същността им — все пак той още беше шефът, а Хейдън беше неговият Яго.