Човек без куче [bg]

Разсъждаваше върху проблем, наречен „дилемата на детектива“. Водеше началото си отвъд Атлантика. Най-вероятно от произведенията на бруталните писатели от четирийсетте. Гунар Барбароти не познаваше в подробности тази литературна вълна, но все пак бе чел Хамет и Чандлър. А също и някой си Кръмли.

Предпоставките за наличието на такава дилема са две: първо, детективът разполага с информация — ключ към разрешаването на текущото разследване, и второ, не може да използва тази информация.

Несъвместимост — както е модерно да се нарича в наши дни.

Определението „информация“ обаче изглежда прекалено пресилено за случая. Барбароти се колебаеше дали положението отговаря на характеристиките за „дилема“. Защото ако действително се осмели да заподозре Кристина Хермансон в неискреност, навярно би намерил начин да я подгони, нали?

Ако интуицията имаше по-сериозна тежест…

Кристина Хермансон безспорно крие нещо. Разумен човек с чиста съвест не би се държал по начина, по който се държа тя в „Роял Викинг“. Гледаше го като… противник. Разговорът се превърна в премерване на силите и точно това го наведе на мисълта, че има нещо гнило. Защо е толкова нервна, запита се инспекторът. Защо отказва да сътрудничи, при условие че се е появила нова следа, водеща към отговора на въпроса какво се е случило с племенника й? Не е ли естествено и тя да иска да заловят убиеца — ако момчето е било убито? Защо Кристина Хермансон саботира разследването? Защо?

Реши да престане с упреците срещу нея и да погледне под лупа собственото си поведение. Вероятно и той носи определена вина за проваления разговор. Веднага подхвана темата за семейния аспект, а съвсем логично е Кристина да възприеме една атака срещу роднините й като атака и срещу самата нея. И срещу съпруга й. Какво по-естествено от това да заеме отбранителна позиция?