Проста истина [The Simple Truth - bg]

— Така смятам.

— Как разбра, че Деласандро е бил военен?

— Видях негова снимка в кабинета му. Беше много по-млад, с униформа. Армейска униформа. Мисля, че тримата са искали да дадат урок на Руфъс Хармс. Ако се разровим, сигурно ще открием, че те са се били във Виетнам, а Руфъс — не. Той не изпълнявал заповедите, вечно си докарвал неприятности.

— Но какво точно са му сторили, по дяволите?

— Мисля, че…

В този момент иззвъня телефонът на таблото. Сара се озърна към Фиск, после вдигна слушалката. Послуша малко и лицето й пребледня.

— Да, приемам разговора за наша сметка. Ало. Добре, успокой се. Той е тук. — Тя подаде телефона на Фиск. — Руфъс Хармс. Май не е много добре.

Фиск грабна слушалката.

— Руфъс, къде си?

Руфъс бе спрял джипа до един телефонен автомат. С едната ръка държеше слушалката, с другата крепеше Джош, който вече почти губеше връзка с реалността, но все още притискаше пистолета към ребрата си.

— В Ричмънд — отвърна той. — На две минути път от адреса, който ми даде. Джош е ранен много зле. Трябва ми лекар. Веднага, дявол да го вземе.

— Добре, добре, разкажи ми какво се е случило.

— Рейфийлд и Тремейн ни настигнаха.

— Къде са сега?

— Мъртви, по дяволите, и брат ми също е тръгнал нататък. Ти обеща да ми помогнеш. Е, сега се нуждая от помощ.

Фиск вдигна очи към огледалото. Черната кола продължаваше да ги следва. Той се замисли за миг.

— Добре, след четири часа ще се срещнем в кантората ми.

— Джош няма да издържи четири часа. Прострелян е.

— За Джош ще се погрижим още сега, Руфъс. Срещата ще е само между мен и теб.

— Какво говориш, дявол да те вземе?

— Ще се обадя на един приятел в полицията. Той ще повика линейка. Болницата е само на няколко минути път от кантората ми. Там ще се погрижат за Джош.

— Никаква полиция!

— Искаш ли Джош да умре? Искаш ли? — изкрещя Фиск. Руфъс мълчеше и той прие това като знак на съгласие. — Опиши ми колата и кажи на коя пресечка сте в момента. — След като Руфъс се подчини, Фиск продължи: — Моят приятел ще доведе помощ след няколко минути. Остави Джош в колата. Щом затвориш, незабавно тръгвай към моята сграда. Входната врата е отключена. Веднага след входа слез по стълбището отляво. Ще минеш през още една врата. После ще видиш отдясно врата с надпис „Склад“. Не е заключена. Влез вътре и чакай. Ще дойда колкото се може по-скоро. Освен това искам да вземеш портфейла на брат си, за да не намерят у него документи. Ако разберат, че е Джош, ще започнат да те търсят наоколо. Включително и в кантората. А една полицейска блокада ще обърка всичките ми планове.

— Ами ако някой ме види? Ако ме разпознаят?

— В момента нямаме избор, Руфъс.

— Добре, вярвам ти. Моля те, помогни на брат ми. Не ме подвеждай.

— Руфъс, аз също ти вярвам. Не ме подвеждай.

След като разговорът прекъсна, Руфъс погледна Джош. Пъхна пистолета под ризата и протегна ръка към брат си. Мислеше, че Джош е в безсъзнание, но когато леко докосна рамото му, той отвори очи.