Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
Но там не се случи нищо.
Кав отново натисна активатора. И отново не последва нищо.
— Боя се, че това няма да проработи, вицелорд Кав — спокойно се обади Миттраунуруодо. — Позволих си волността да отстраня вторичната командна схема, която вашите програмисти бяха инсталирали в системите на дроидите изтребители.
Безкрайно бавно Кав свали ръката си с предавателя, казвайки тихо:
— Вие сте рядко коварен, командир Миттраунуруодо. Някой ден тази ваша коварност ще се обърне срещу самия вас.
— Възможно е. А междувременно бих искал да ви се отблагодаря за това, че демонстрирахте пред мен как се работи с вашето вторично програмиране. Днес това най-вероятно ще се окаже доста полезно.
— А сега какво следва? — предпазливо се поинтересува Дориана.
— Сега ще си поговорим с тях — каза Миттраунуруодо, натискайки един бутон на таблото си. — Свързочник, разкрийте ни канал за връзка.
Докато Лорана пристигне на мостика на крайцер К–1, той се бе превърнал в истински кошер от тиха суматоха. Изправен в горда осанка, Кбаот бе застанал до командния стол на капитан Пакмиллу. Присвил очи, той се взираше напрегнато в нещо през илюминаторните прозорци. Самият Пакмиллу бе застанал до една от инженерните станции. Ципестите му длани се свиваха и се отпускаха неспокойно, докато той се опитваше да извлече някаква информация от мониторите.
През прозрачната стомана се виждаше страховита гледка. Пръснати в далечината подобно на предвкусващо плячката си стадо диви зверове, ги очакваха над десетина малки кораба. Бяха наредени във формация, каквато Лорана не бе виждала никога досега.
— Сензорите сочат, че се намираме в гравитацията на някаква огромна планетарна сянка — стегнато обясняваше инженерният офицер на Пакмиллу, когато тя ги приближи. — Но и сам можете да се уверите, че подобно нещо не е възможно.
— Тук е командир Миттраунуруодо от чиската завоевателно-отбранителна флота — бумтеше нечий глас с начетена интонация през високоговорителите. — Моля, отговорете.
— Кой е това? — поинтересува се Лорана.
— Командирът на онези сили ето там — изръмжа капитан Пакмиллу, без да откъсва поглед от мониторите. — Повтаря един и същ призив през последния половин час.
— И вие не сте му отговорили досега?
Мустачетата над устните на Пакмиллу застинаха за миг.
— Учителят Кбаот ни забрани — избоботи той. — Настоява, преди да дадем какъвто и да е отговор, да разберем какво се е случило с хипердвигателите ни.
— Може би този командир ще може да ни каже какво се е случило — предположи Лорана.
— Естествено, че би могъл — раздразнено каза Пакмиллу. — Обаче не мога да убедя Кбаот да помисли върху тази гледна точка.
Лорана се смръщи:
— Нека аз да поговоря с него.
Кбаот все още се взираше в чуждите кораби, когато Лорана се приближи до него.
— И така, джедай Джинзлър — поздрави я той, — днес се натъкваме на нашето първо предизвикателство.
— Защо се налага да го приемаме за предизвикателство? Може би само искат да разговарят с нас.
— Не — каза Кбаот и в гласа му прозвуча мрачна нотка. — Усещам някаква дълбока злост в съзнанията им. Злост, която е насочена към моите кораби и моите хора.
— Това са чужди съзнания — припомни му Лорана, усещайки как пулсът й започва да се учестява. Вече бе виждала Кбаот в това упорито настроение и по-рано. — Вероятно просто тълкувате погрешно мотивите им.
— Не — повтори той. — Намислили са да ни нанесат вреда и аз възнамерявам да се подготвя възможно най-добре за посрещането на действията им. Едва тогава ще говоря с тях.
— Мостик, тук е Манинг — обади се глас от говорителите на командния стол. — Привели сме в пълна готовност оръжейните системи на крайцер К–4.
— Прието — каза Кбаот и кимна на Лорана с лека усмивка. — Крайцер К–4 беше последният. Сега вече сме готови да разговаряме.
Той се пресегна авторитетно през командния стол на капитан Пакмиллу, натисна комуникационния бутон и внушително обяви:
— Чужда флота, тук е учител джедай Хоръс Кбаот, командващ проекта „Изходящ полет“ на Галактическата република.
Лорана хвърли поглед към Пакмиллу, възмущавайки се вътрешно за безцеремонния начин, по който Кбаот си бе присвоил правото да е командващ. В изражението и стойката на монкалмарианеца обаче не се четеше огорчение, а само тихо безсилие. Явно се бе примирил с неизбежното.
— Учителю Кбаот, тук е командир Миттраунуруодо — незабавно отговори образованият глас.
— Покажете ми лицето си, за да го видя — заповяда Кбаот.