Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
21.
Фактът, че толкова далеч от пределите на Републиката можеше да се срещне човекоподобно същество, бе първият сюрприз за Лорана. Много по-озадачаващи обаче бяха ерудицията и възпитанието, които се излъчваха от осанката и поведението му, докато двамата с Кбаот разговаряха с него от двете страни на масата в конферентната зала.
Ала мотивите му да пресече пътя на „Изходящ полет“ бяха най-голямата изненада. И най-обезпокоителната.
Както се очакваше, Кбаот по нищо не показа, че е впечатлен от тях.
— Абсурдно — пренебрежително каза той малко след като Миттраунуруодо бе свършил. — Мистериозна раса завоеватели, пътуващи към нашата галактика? Моля ви се! С подобен вид приказки калпавите родители плашат децата си, когато са непослушни.
— Значи искате да кажете, че вие знаете всичко за Вселената тогава? — почтително запита Миттраунуруодо. — Бях останал с впечатление, че районите тук за вас са обозначени като „неопознати“.
— Така е — каза Кбаот. — Но слуховете и бабешките басни не подлежат на пространствени и политически ограничения. Ако действително съществуваше подобна опасна раса, тогава със сигурност щяхме да сме чули нещичко за тях досега.
— Ами Вергере? — промърмори Лорана зад него. — Това може да обясни по някакъв начин нейното изчезване.
— А може и да не може — възрази Кбаот. — За да се премахне един джедай, не ти е необходима цяла чужда раса нашественици — с тези думи очите му проблеснаха. — Но да се премахне цяла група джедаи, разбира се, това е съвсем друг въпрос. А що се отнася до този Дарт Сидиъс, когото цитирате, аз ще се доверя на неговите думи още по-малко, отколкото бих повярвал в някои бабини деветини. „Дарт“ е титла за ситски лорд, а ситите много отдавна са изчезнали от галактиката. А това означава, че още от самото начало той ви е лъгал.
— Възможно е — каза Миттраунуруодо. — Но аз не съм дошъл тук да дискутираме открити вероятности. Остава си фактът, че аз не мога и няма да ви позволя да преминете през тези райони. Трябва да се върнете обратно в Републиката и да дадете дума, че повече няма да се връщате насам.
— А в противен случай? — предизвика го Кбаот.
Очите на Миттраунуруодо останаха приковани в джедая:
— В противен случай ще бъда принуден да ви подложа на унищожение.
Лорана се приготви за неизбежното избухване на наставника си. Но Кбаот само се усмихваше тънко:
— Това го казва пърхащото пиленце на огнедишащия дракон. Действително ли си вярвате, че с вашите дванайсетина корабчета ще можете да оцелеете и десет минути срещу огневата мощ, която аз имам на разположение в ръката си?
Миттраунуруодо възпитано повдигна вежди:
— Във вашата собствена ръка?
— В момента моите джедаи са заели позиции в комбинирания оперативен център над нас, както и в дванайсетте батарейни сфери, разположени във всеки от шестте крайцера — гордо каза Кбаот. — Самият аз скоро ще се присъединя към тях… И ако досега не ви се е случвало да се сблъскате с рефлексите и прозрението на джедаите, ви очаква отрезвяващо преживяване.
Изражението на Миттраунуруодо не се промени с нищо.
— Каквото и да е тяхното обучение, то няма да им е от полза — каза той. — Имате само два избора. Да изтеглите хората си и да се приберете или да загинете. Какъв е отговорът ви?
— Ами ако ви обещаем да заобиколим вашия район отдалеч? — вметна Лорана.
Кбаот я изгледа косо и тя усети как изненадата му от предложението й доста бързо се трансформира в гняв.
— Джедай Джинзлър…
— Искам да кажа, наистина далеч около него — продължи Лорана, борейки се срещу тежестта на недоволството му, което оказваше давление върху съзнанието й. — Можем да се преместим в друга част на Ръба и от там да направим скока към следващата галактика.
— Не — твърдо каза Кбаот. — Това ще ни отклони от пътя ни с няколко хиляди светлинни години.
— Това би било приемливо — каза Миттраунуруодо, гледайки към Лорана. — При положение че избегнете всички територии, които се намират по продължение на настоящия ви вектор.
— Не! — повтори Кбаот рязко. Очите му вече горяха. — Лорана, отсега нататък ще мълчиш. Командире, вие не можете да ни давате нареждания. Нито вие, нито който и да е друг!
Внезапно той отблъсна стола си назад и се изправи в пълния си ръст.
— Ние сме джедаи! Ние представляваме най-висшата власт в тази Вселена! — обяви той и думите му проехтяха в стените на конферентната зала. — Правим онова, което ние преценим. И сме готови да ликвидираме абсолютно всеки, който посмее да се изпречи на пътя ни.