Изходящ полет
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Влади Райчинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изходящ полет». Краткое содержание книги:
Един могъщ джедай ще успее да убеди Съвета и Сената да дадат ход на проекта „Изходящ полет“.
Но какво в действителност е „Изходящ полет“ — мисия, която обрича на гибел почти двайсет джедаи и хиляди души екипаж? Мисия, която има за цел да открие нови светове и да ги колонизира? Или това е мисия, която има за цел да спаси джедаите и да им даде възможност да обучат много нови последователи, които един ден да се завърнат и да спасят Републиката?
Кардас изчака, докато стражите го поставиха на около три метра пред престола, и след това се поклони ниско.
— Поздравявам великите и могъщи вагаари… — започна той на минисят.
И в същия миг остър удар отзад по раменете го събори на ръце и колене на пода.
— Никой не може да говори в присъствието на великия Мискара, докато не бъде заговорен! — скастри го единият от стражите зад гърба му.
Кардас отвори уста, за да произнесе някакво извинение, усети се в последния миг и вместо това замълча. Няколко дълги минути цялата зала остана притихнала. Той се почуди дали не очакват да се изправи, но тъй като рамото му все още пулсираше от болка, в крайна сметка реши да остане на пода поне докато не му кажеха друго.
Очевидно това решение се оказа правилно.
— Много добре — най-после прогърмя дълбок глас откъм платформата, — може да се изправиш.
Внимателно, свивайки се в очакване на нов удар, Кардас се изправи. За негово облекчение не последва удар.
— Аз съм Мискара на вагаарския народ — обяви седналият на престола. — Към мен ще се обръщаш с „ваша светлост“. Чувам, че идваш тук с безочливостта да настояваш да се пазаря с теб.
— За нищо не съм дошъл да настоявам, ваша светлост — побърза да го увери Кардас. — По-скоро съм изпаднал в ужасно затруднение и дойдох тук с надеждата, че великият и могъщ народ на вагаарите би могъл да се съгласи да ми се притече на помощ. В замяна за вашата подкрепа ми остава само да се надявам, че ще мога да ви предложа нещо с не по-малка стойност.
Мискара го изгледа със студен поглед.
— Разкажи ми за затруднението си.
— Заедно с моите спътници сме търговци от далечна територия — започна Кардас. — Преди почти три месеца се изгубихме и бяхме пленени от същества, които наричат себе си чиси. Оттогава сме техни пленници.
През залата премина жужене от приглушени разговори.
— Пленници значи — повтори Мискара. Видимата част на лицето му сякаш се втвърди при споменаването на чисите, но гласът му не издаде нищо. — Аз обаче не виждам никакви вериги около врата ти.
— Моментната ми свобода е само привидна, ваша светлост — каза Кардас. — Спътниците ми все още са в лапите на чисите, както и корабът ни. Важно е също да кажа, че чисите сега отказват да ни предоставят част от плячката, която са събрали при едно свое нападение някъде и която ни бе обещана, за да компенсираме високите изисквания на нашите клиенти поради огромното ни забавяне. Без това малко съкровище ни очаква сигурна смърт веднага щом се завърнем у дома.
— Къде са задържани спътниците ти?
— На малка база във вътрешността на един астероид, ваша светлост — каза Кардас. — Навигационните данни за местоположението му се съдържат в компютъра на превозното средство, с което пристигнах.
— А откъде знаеше как и къде да ни откриеш?
Кардас си пое дъх. „Ще направя всичко, което е по силите ми — му бе казал Траун преди време, — за да защитя онези, които разчитат на мен…“
— Обяснението е просто, ваша светлост — каза той. — Аз бях на борда на онзи чиски кръстосвач, който нанесе удар по вашите сили по време на завоевателната ви битка на това място преди пет седмици.
В залата се възцари мъртвешка тишина. Кардас не предприе нищо, почти сетивно усещайки въоръжените бойци, които го бяха обкръжили отвсякъде.
— Вие ни откраднахте една корабна мрежа — каза накрая Мискара.
— Командирът на чиските сили го направи, да — потвърди Кардас. — Но както вече ви казах, аз съм само техен пленник и нямах никакво участие в онова сражение.