Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
— Да, така и ще постъпим. С удоволствие ще разкажа всичко на президента. — Ентусиазма му видимо намаля. — Само, че Виктор няма да ме допусне до срещата.
— И аз мисля, че днес едва ли някой ще бъде допуснат близко до президента, — съгласи се с него Ранди.
— Джон замислено се начумери.
— И какво, върнахме се там, където започнахме. По дяволите, трябва да има начин да спрем Тремон!
— При това по-бързо, — добави Питър. — този дяволски Ал Хасан със своите убийци може да дойде тук всяка минута.
— Кой друг ще присъства на церемонията? — попита Ранди. — Съветника по здравеопазването? Главата на президентската администрация?
— Те ще бъдат здраво охранявани, — каза смит. — Освен това и хората на Тремон ще се погрижат никой от нас да не бъде допуснат да се приближи. Спецслужбата на Тремон няма да се спре пред нищо в изпълнението на тази си задача. В известен смисъл, те са по-голямо препятсвие от националната служба за охрана.
— Но може би там ще присъства и някой от чуждестранните лидери, — каза Ранди. — Тогава може да опитаме…
— Почакай! — В главата на Джони изникна друга идея. Приближи се до компютъра и приседна до Марти. — Марти, можеш ли да влезеш в телевизонната мрежа?
— Разбира се. Вече съм влизал в Си Ен Ен. — Засмя се, Марти. — Но това беше станция на местна кабелна телевизия, аз се намирах в същото здание, само че в друго студио. Колкото до националната телевизия, не знам. Коя телевизионна компания да хакна? Какви са и компютърните кодове? А ще имам нужда и от телевизионна камера тук.
— В Лонг Лейк има малка студия, — каза Мерсер Халдейн.
— Но те ще са ангажирани с транслацията на церемонията, — възрази Ранди. — Ще бъде пълно с хора, технически сътрудници и други.
— Ако трябва ще си проправим път с оръжия. Ти можеш ли да се свържеш с тях от тук, Марти?
— Мисля, че да.
— Така и ще направим.
— Лонг Лейк ще е тъпкано с полицаи, — възрази Питър. — Толкова много, че ще се настъпват по петите.
В този момент вниманието на присъстващите беше привлечено от някакво движение в залата. Обърнаха се и видяха един от сътрудниците в лабораторията, този, който донесе аптечката за Питър. Бяха забравили да го върнат в конферентната зала и той бавно се приближаваше към тях. Кръвта се бе оттеглила от лицето му.
— Нищо не знам за това, което открихте тук. Всичко, което върша, е рутинен анализ — вдигна ръка, сякаш искаше прошка. — Самият аз съм взимал от антибиотиците на Бланчард. Имам семейство, което… — преглътна тежко — Те също са ги употребявали. Аз… може би трябва да знаете, че мистър Тремон има малко телевизионно студио във вилата. Инсталира го, за да се свръзва със заводите и местното студио. Искаше да прави изявления лично и да ги излъчва. Студиото е истинско произведение на изкуството. Мога да ви покажа къде е.
— Марти?
— Може би ще ми трябва повече време — несигурно каза той.
След първия шок от чудовищните планове на Тремон сега мозъкът на Смит заработи точно и ясно. Сякаш интелектът му допълнително се бе изострил. Погледна часовника си и започна да раздава заповеди.
— Имаме четиридесет минути. Ранди, ние отиваме на церемонията и ще се опитаме да предадем записките на президента. Дори да не успеем да се приближим достатъчно, ще предизвикаме бъркотия и ще осигурим още време на Марти. Ти, Питър, заедно със Самсон ще защитавате Марти и Халдейн. Господин бивш председател на борда, когато застанете пред камерата, ще изнесете речта на живота си.
— Ще го направя, разчитайте на мен.
Бледен, Питър промърмори:
— Сладка работа.
— Нека лабораторният техник ви покаже къде е студиото, другите ще ги оставите заключени. Ние взимаме онези М-16, ако се наложи да вдигнем повече шум. Всичко ли е ясно?
Останалите кимнаха. За момент се спогледаха един друг, за да се окуражат. След това всички експлодираха в действие, като Питър, Марти и Халдейн се втурнаха с техника към студиото, а Смит и Ранди се затичаха навън към колата.
Ранди караше бързо по планинския път под късните лъчи на есенното слънце. Беше удивително колко нормален и красив изглежда светът. На по-малко от миля от вилата видяха пред себе си облак прах.
— Спри! — извика Джон.
Със свистене на гуми тя отби от пътя и скри колата между дърветата. Грабна узито и една М-16, а Смит се въоръжи с две М-16. Изскочиха от колата и пробягаха двайсетина метра назад. Обръщайки се, видяха три джипа да се носят по пътя.
— Това е той — Джон разпозна Ал Хасан на предната седалка в първата машина. Спомни си го от преживяванията в Сиера.
— Ал Хасан — Ранди го бе видяла при престрелката около караваната.