Факторът на Хадес
- Автор: Линдс Гейл, Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Вълкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Факторът на Хадес». Краткое содержание книги:
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=106577
Зелените очи на Марти светнаха. Кимна и седна обратно на стола. В този момент до него се появи доберманът. Целербах го погали по гърба и кучето уморено се излегна в краката му.
— Не се безпокой. Спрях кръвотечението. Нищо няма да ми стане, докато отида на лекар — тихо се обърна към Джон Питър.
— Аз съм лекар, ненормален британецо. Явно всичко ти е наред, но вече паметта ти отслабва.
Питър изсумтя и постави своя хеклер и кох на една лабораторна пейка. Джон му помогна да си свали якето. Под него носеше само камуфлажни панталони и кръстосаните през раменете презрамки. Гърдите му бяха голи. Куршумите го бяха уцелили отстрани и по ръката. Около раните си беше увил парчета от някаква риза.
Докато Смит откриваше раните, Ранди доведе възрастния техник от конферентната зала. Той измъкна отнякъде обезболяващо и антисептик. Куршумът в гърдите бе преминал през месестата част над горното ребро. Изглежда, че бе раздробено, но не бе засегнат някакъв жизненоважен орган. Раната на ръката беше просто една дупка в мускулите. Кръвотечението почти беше спряло. Смит почисти нараняванията, намаза ги с антибиотик, поднови превръзката и настоя Питър да вземе поне аспирин.
— Трябва да полежиш в болница, но на първо време ще минеш и така — каза му Джон.
— Това е добра новина — зарадва се Питър. — Кажи какво открихте?
— Убедени сме, че тук Тремон и съучастниците му са извършили повечето от работата. Марти и Халдейн се опитват да открият записките им. Тремон е изместил Халдейн едва миналата седмица. Той каза изнудване. Подозирам обаче, че му е обещал тлъста част от милиардите, които биха спечелили. После е заговорила съвестта му.
— Хубаво би било, ако съвестта заговори у повече хора. — отбеляза Питър. — Няма ли да видим докъде са стигнали?
— Доникъде! — разочаровано се обади Ранди. — Марти все още е под влиянието на медикаментите и не разбира как са били въвеждани данните. Системата не е свързана с вътрешната мрежа на Бланчард, така че Халдейн е безполезен.
Ранди се беше навела над монитора, където Марти блъскаше по клавиатурата, а зад тях бившият президент на Бланчард интерпретираше откритото.
— Кажи на момчето — обади се Питър, като присви очи от болката, която му причиняваше говоренето, — че не е зле да побърза. Със Самсон пуснахме кръв на враговете, но не ги елиминирахме. Арабинът наистина е шефът им, както каза Грифин. Избяга здрав и читав заедно с поне още двама от хората си. Останалите ще са извън играта още задълго, ако не и завинаги.
— Биха ли могли да те проследят? — поиска да узнае Ранди.
— Мисля, че не. Но е възможно да се сетят, че Грифин или Марти са разкрили местоположението на вилата и че сигурно ще се насочим насам. Всеки момент може да пристигнат подкрепления.
— Чу ли го, Марти? — каза Джон.
— Опитах всичко по силите си — недоволно извика Марти. — Сега се опитвам да установя връзка с моя компютър, за да използвам собствените си програми. Дай ми няколко секунди.
Напрежението и скоростта, с която изговаряше думите, показваха, че лекарствата вече отслабват влиянието си. Всички зачакаха търпеливо.
— По-добре някой да слезе долу на пост — сети се Джон. — Не ти, Питър.
— Нека да е Самсон. Той е най-добрият скаут от тук присъстващите.
Докато Питър изпращаше кучето, Марти се провикна.
— Свързах се.
— Слава богу! — иронично измърмори Ранди.
— Добре, нека да започнем с компанията, която оперира с този компютър. — Марти започна яростно да блъска по клавиатурата, а екраните се сменяха толкова бързо, че останалите не можеха да го следят. Накрая пред тях се появи емблемата и логото на „Бланчард Фармацевтика“.
— Това означава, че Виктор е регистрирал тази машина при нас и ние сме плащали за нея — каза Халдейн. — Необяснимото закупуване на компютърна система беше едно от нещата, които възбудиха подозренията на счетоводството. Те не успяха да свържат допълнителната електронна техника с никоя легална изследователска програма.
Пръстите на Целербах летяха по клавиатурата. По екрана присветнаха серия от изчисления. Накрая се появи име. Корпорация ВАКХАМ.
— Какво, по дяволите, е ВАКХАМ? — учуди се Халейн.
Концентриран, Марти се наведе напред. Щракна върху иконата и отвори дълга поредица от директории. Едната се наричаше „Лабораторни доклади“. Бързо премина през входовете с данни и стигна до първия — от 15 януари 1989 г. Джон се надвеси над него.
— Доклад за първата ензимна класификация на маймунския вирус от Перу! Най-сетне стигнахме някъде. — Премести един стол под себе си. Погледна ДНК-картата и я сравни със спомените си за онази на вируса, убил София и върху който беше работил. Подсвирна и погледна нагоре. — Не е изненадващо, но поне е потвърждение. Те са почти еднакви — всъщност може и да са идентични. Маймунският вирус и онзи, убиващ хората, са един и същи.