Робинята

Гърдите й блестяха в розово, зърната им бяха тъмни като смокини. Стори му се, че

държи дюли в ръцете си — гърдите й бяха също така закръглени, тежки и ароматни, но по-

меки. Персефона ухаеше на пресен хляб и нарциси. Очите й, тъмни и големи, се спуснаха

надолу към ръцете му, после обратно към лицето, но се отместиха от него, веднага щом

забеляза, че той я наблюдава.

Хадес имаше пълно право да я докосва. Той протегна ръце към гърдите й и прокара

палци по зърната, които незабавно се втвърдиха. Кожата й бе мека и гладка като талка,

размазан по пръстите му.

Той засмука зърното й жадно и свали пояса и пеплоса й. Персефона потръпна леко.

Хадес се наведе и я целуна. Устата й бе влажна и пърхаща като крилцата на пеперуда,

изскачаща от пашкула. Освен това бе хлъзгава като съществата, които живееха в подземните

басейни. Той захапа нежно пълните й устни, като се надяваше, че и тя ще постъпи по същия

начин.

Накрая му се наложи да се отдръпне, за да не стовари върху нея свирепия си глад, който

не можеше да бъде утолен дори с амброзия. Насили се да й се усмихне и погали деликатната

й буза с опакото на ръката си. Устните й докоснаха пръстите му леко, но не нарочно.

Измъчен, Хадес въздъхна тежко.

— Погледни ме — каза той. — Няма да те нараня, Персефона.

Тя вдигна тъмните си очи към него, но те блестяха от гняв, а не страст.

Хадес потръпна.

— Искам само да ме погледнеш — каза той меко.

— Мразя те — отвърна тя и се извърна настрани.

Широко отворените й очи бяха приковани в стената.