Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
Никой обаче не ни казваше нищо лошо. Поне не в лицето ни. Ако мисис Линкълн беше успяла да всели страха от Господ в сърцата им, Макон Рейвънуд накара хората от Гатлин да се страхуват от нещо друго. От истината.
Докато гледах как числата на стената на Лена стават все по-малки и по-малки, това, от което тя се страхуваше, започваше да ми се струва все по-реално. Ами ако не можехме да го спрем? Ами ако беше права и след рождения й ден момичето, което познавах, изчезнеше? Сякаш никога не бе съществувало.
Разполагахме само с „Книгата на луните“. И с една мисъл, която се опитвах да не допускам до главата на Лена, а и до моята.
Не бях сигурен, че книгата щеше да е достатъчна.
„В ОНЕЗИ, ЩО ПРИТЕЖАВАТ ДАРБАТА, ЩЕ СЕ БОРЯТ ДВЕ СИЛИ, МРАКЪТ И СВЕТЛИНАТА, ОТ КОИТО СЕ РАЖДА ЦЯЛАТА МАГИЯ.“
— Мисля, че разбрах номера с Мрака и Светлината. Не може ли да минем към по-хубавата част? Частта, наречена „Вратичка за измъкване от вашето Призоваване?“, „Как да разкараме луд Катаклист?“ или „Как да върнем времето назад?“.
Бях отчаян и нервен, а Лена не помагаше особено.
От мястото, където седяхме на студените пейки, училището изглеждаше пусто. Предполагаше се да бъдем на научния панаир, да наблюдаваме Алис Милкхауз как топи яйце в оцет, да слушаме как Джаксън Фрийман обяснява, че няма такова нещо като глобално затопляне, а Ани Хъникът спори с него и развива теории как можем да превърнем „Джаксън“ в зелено училище.
Погледнах към учебника си по алгебра, който се подаваше от раницата ми. Май нямаше какво повече да науча на това място. Научих достатъчно през последните няколко месеца. Лена беше на милиони километри от мен, погълната изцяло от книгата. Носех я постоянно в чантата си, защото се притеснявах Ама да не я намери, ако я оставех вкъщи.
— Тук има нещо за Катаклистите.
„НАЙ-МОЩНАТА ОТ СИЛИТЕ НА МРАКА ЩЕ БЪДЕ ДАРБАТА, БЛИЗКА ДО ПУСТОТАТА И СТИХИИТЕ, ДАРБАТА НА КАТАКЛИСТА. НАЙ-МОЩНАТА ОТ СИЛИТЕ НА СВЕТЛИНАТА ЩЕ БЪДЕ ДАРБАТА, БЛИЗКА ДО ПУСТОТАТА И СТИХИИТЕ. ДАРБАТА НА САМОРОДНИЯ. АКО ГО НЯМА ЕДИНИЯ, НЯМА ДА ГО ИМА И ДРУГИЯ, КАКТО БЕЗ МРАКА НЕ БИ ИМАЛО СВЕТЛИНА.“
— Виждаш ли? Няма да станеш Мрак, защото си Самородна.
Лена поклати глава и посочи следващия параграф.
— Не е задължително. Така си мисли чичо ми. Но чуй това.
„ЩОМ НАСТЪПИ ВРЕМЕТО НА ПРИЗОВАВАНЕТО, ИСТИНАТА ЩЕ ИЗЛЕЗЕ НА БЯЛ СВЯТ. ТОВА, КОЕТО ПРИЛИЧА НА МРАК МОЖЕ ДА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА СВЕТЛИНА. ТОВА, КОЕТО ПРИЛИЧА НА СВЕТЛИНА, МОЖЕ ДА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МРАК.“
Беше права, нямаше как да бъдем сигурни.
— А после става още по-сложно. Дори не разбирам какво означават тези думи.
„ЗАЩОТО ТЪМНАТА МАТЕРИЯ СЪЗДАДЕ ОГЪНЯ НА МРАКА, А ОГЪНЯТ НА МРАКА СЪЗДАДЕ СИЛАТА НА ВСИЧКИ ЛИЛУМИ В ДЕМОНСКАТА ПУСТОШ И СРЕД ЧАРОДЕЙЦИТЕ НА МРАКА И СВЕТЛИНАТА. БЕЗ ВСИЧКИ СИЛИ НЕ БИ ИМАЛО НИТО ЕДНА СИЛА. ОГЪНЯТ НА МРАКА СЪЗДАДЕ НАЙ-ГОЛЯМАТА ТЪМНИНА И НАЙ-ГОЛЯМАТА СВЕТЛИНА. ВСИЧКИ СИЛИ СА ТЪМНА СИЛА, ДОРИ СВЕТЛИНАТА Е СИЛА НА МРАКА.“
— Тъмна материя? Огън на мрака? Какво е това, психология за чародейци?
— Ами тези лилуми? Никога не съм чувала за тях, но пък май никога не са ми казвали нищо. Дори не знаех, че майка ми е жива. — Опита се да прозвучи саркастично, но усещах болката в гласа й.
— Може би „лилум“ е стара дума за чародеец или нещо такова.
— Колкото повече откриваме, толкова по-малко разбирам.
И имаме все по-малко време.
Не говори така.
Звънецът би и аз станах.
— Идваш ли?
Лена разтърси глава.
— Ще поседя още малко. — Сама, в студа. Все по-често ставаше така. След Дисциплинарното събрание дори не ме поглеждаше в очите, сякаш бях един от тях. Не можех да я виня, като се имаше предвид, че цялото училище и половината град беше решил, че е смахнато момиче с биполярно разстройство, избягало от лудницата, с майка убийца.
— Не закъснявай много за час. Не давай на Харпър поводи да се заяжда с теб.
Тя погледна разсеяно към сградата на училището.
— Не мисля, че ще има някакво значение.
През останалата част от следобеда Лена напълно изчезна. Дори да беше тук, не даваше знак. В часа по химия не дойде на теста за периодичната система на химичните елементи.
Ти не си Мрак, Лена. Щях да разбера.