По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Ема се засмя.
— Ето че пак го правят – измърмори Шелби. – Говорят си без думи.
— Не разбирам защо се оплакваш – върна й го Тори. – Двамата с татко правите същото.
Шелби остави чашата с вино.
— Което ме подсеща… всички виждаме колко много се обичате двамата с Декстър. Защо и вие не си комуникирате телепатично?
— Аз се опитвам, но този тъпчо Декс е прекалено буквален и не разбира нюансите.
— Разбирам нюансите, но просто предпочитам пряката комуникация – невъзмутимо я опроверга Декс.
Тори потупа издутия си корем и се усмихна като котка, току-що изяла канарчето.
— Да, наистина се доказа, че директната ти комуникация е дяволски добра.
Всички прихнаха и Кени за кой ли път си помисли какъв голям щастливец е той.
Малко след края на обяда пристигнаха семейство Бодин и Скийт. Тед, който бе назначен на добре платена длъжност в новата компания, образувана след сливането, доведе приятелката си – очарователна и невероятно интелигентна млада жена, социална работничка, с пет години по-голяма от него, което очевидно изобщо не го смущаваше.
Те заявиха, че толкова са преяли, че не могат да хапнат и трошичка от десерта, след което се нахвърлиха лакомо върху апетитния асортимент на Патрик – пайовете с орехи и тиква. Тори стана да донесе новия си фотоапарат и изщрака цяла ролка само за Питър. След това всички се разположиха около камината, прекалено сити, за да правят нещо друго, освен да се наслаждават на компанията си.
— Познайте какъв е най-новият слух в града – рече Патрик.
Всички извърнаха погледи към него.
— Ами… – подхвана той и за по-голям драматизъм се зае да оправя една от декоративните малки възглавнички. – Според Полет Кот, която очевидно от години е главен секретар на гимназията в Уайнет…
— От началото на шейсетте – уточни Дали.
— Както и да е… – Патрик се заигра с ресните на възглавничката. – Та според госпожа Кот досието на Кени Травълър, изглежда, е изчезнало от архива на гимназията.
— Без майтап?
— И как е станало?
— Тя сигурна ли е?
— Много странно.
Възцари се продължителна тишина. И тогава всички, до един, се извърнаха към Ема.
Кени едва не се засмя на глас, докато наблюдаваше как жена му се преструва, че цялото й внимание е обсебено от огърлицата. Неговата яростна защитничка. Беше малко засрамващо… но в същото време толкова прекрасно.
— Не разбирам защо всички сте ме зяпнали така. – Тя дори успя да свие строго устни, истинско олицетворение на оскърбено достойнство. – Като че ли съм способна на подобно нещо.
— Способна си, и още как – засмя се Тори. – Готова съм да се хвана на бас за двайсетачка, че по това време догодина ще си измислила как да сложиш ръка и върху досието на Кени в колежа.
Нито един не се осмели да приеме баса.
Много по-късно, когато гостите си тръгнаха и къщата отново беше само за тях, двамата, ръка за ръка, се отправиха към спалнята. Но не бяха стигнали и до половината на стълбата, когато Кени спря и сведе поглед към жена си.
— Искам нещо от вас, лейди Ема. Никакви въпроси, никакви възражения.
— О, Боже… звучи страховито.
— Определено е страховито, но все пак искам да се съгласиш.
Ема го погледна предпазливо.
Кени се усмихна.
— Искам само да ме обичаш. Както ме обичаш в този миг. До края на дните ни.
Очите й засияха. И в този момент той разбра – с цялото си сърце и душа – че неговата властна малка директорка ще изпълни безпрекословно искането му.
КРАЙ
БЛАГОДАРНОСТИ
Нашата общност на жените, автори на любовни романи, е силно сплотена. Ние се подкрепяме една друга, както е в цялата нашата вълнуваща професия. В потвърждение на това ето имената на писателите, които специално ме направляваха при писането на тази книга, на които аз дължа огромна благодарност:
Джил Барнет, която винаги ме насочваше; Стела Камерън – мой водещ консултант по британско произношение, Кристин Хана – най-добрата в нашия бизнес по „проучване на заглавията”; богинята в нашия жанр – Джейн Ан Кренц; Джил Мери Лендис, която непрекъснато ми повтаряше: „Ти трябва да пишеш за това”; Кати Линз и Линдзи Лонгфорд, които толкова много ме стимулираха; Елизабет Лоуел, за която мога да се закълна, че има енциклопедични познания; Мерил Сойър, винаги щедро подкрепяща както мен, така и целия наш жанр. Благодаря на всички вас!
В допълнение искам да призная, че се гордея да принадлежа към великата кохорта от автори на любовни романи от „Ейвън Букс”. Специални благодарности дължа на Кери Ферън и всички други в това прекрасно издателство, които осигуриха книгите ми на читателите.