![Немското дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/2/nemskoto-dete-bg-download.jpg)
Немското дете [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191505494
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Немското дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Няма нищо. Не възлагах особени надежди – отвърна тя и му махна за довиждане.
В съзнанието й остана образът на Аксел, който стоеше на прага и я гледаше как си тръгва. Усети, че й става мъчно за него. Ала нещо, което бе споменал, й даде идея. Обзета от решимост, Ерика се насочи обрат-но към Фелбака.
Шел се поколеба, преди да почука. Застанал пред вратата на баща си, той отново се почувства като уплашено малко момче. Паметта му го пренесе назад към времето, когато бе стоял пред внушителните порти на затвора, стиснал здраво ръката на майка си, със стомах, свит от равни части страх и нетърпение да види баща си. Защото в началото наистина бе желал тези свиждания. Франс му липсваше. Копнееше да го види отново. Спомняше си само хубавите моменти от кратките периоди, когато баща му бе извън затворническите стени. Как бе подхвърлял Шел във въздуха, как го беше водил на разходки в гората и хванал го за ръка, му обясняваше за гъбите, дърветата и храстите. Шел си мислеше тогава, че баща му знае всичко на тоя свят. Ала вечер биваше принуден да затиска ушите си с възглавницата, за да заглуши караниците, тези ужасни и омразни скандали, които сякаш нямаха нито начало, нито край. Майка му и баща му просто ги подхващаха от там, докъдето бяха стигнали предишния път, преди Франс отново да изчезне в затвора, и така я караха, с все същите спорове и физическо насилие до следващото пристигане на полицаите, които идваха пак да отведат баща му.
По тази причина нетърпеливото вълнение на Шел беше намалявало с всяка изминала година, докато не започна да изпитва само страх в помещението за свиждания, въпреки изпълненото с очакване лице на баща си. По-късно страхът се бе трансформирал в омраза. В известен смисъл би било по-лесно, ако не пазеше спомени за онези разходки в гората. Защото омразата му се подклаждаше от въпроса, който постоянно си бе задавал като дете. Как можеше баща му отново и отново да прави един и същ избор, изключващ семейството му? Изключващ него? Как можеше да избира студен и сив свят, който отнемаше по нещо в погледа му при всяко негово следващо завръщане?
Шел задумка по вратата, ядосан на себе си за това, че се бе отдал на спомени.
– Знам, че си там! Отвори! – извика той и се заслуша напрегнато.
Накрая чу веригата отвътре да се вдига и ключалката да се превърта.
– Предохранителни мерки срещу приятелчетата ти, предполагам – изръмжа Шел и нахълта вътре, като избута баща си.
– Сега пък какво искаш? – попита Франс.
Шел поразен забеляза, че баща му сякаш внезапно бе остарял. И станал по-крехък. После отпъди тази мисъл. Този човек беше по-як от мнозина по-млади. Щеше да надживее всички им.
– Трябва ми информация от теб.
Отиде до дивана и седна, без да чака покана.
Франс се настани в креслото срещу него, но не каза нито дума. Просто чакаше.
– Какво знаеш за човек на име Ханс Олавсен?
Франс се стъписа, но бързо се овладя. Облегна се неб-режно на креслото и постави ръце на подлакътниците.
– Защо те интересува? – попита той и погледна сина си право в очите.
– Не е твоя работа.
– Защо да ти помагам, след като си решил да се държиш така?
Шел се наведе напред, така че лицето му се озова на сантиметри от това на баща му. Взира се в него дълго време, преди да процеди студено:
– Защото си ми длъжник. Длъжник си ми и трябва да се възползваш от всяка възможност да ми съдействаш, иначе рискуваш да танцувам на гроба ти, когато умреш.
За миг нещо проблесна в очите на Франс. Нещо отдавна изгубено. Може би споменът за разходките им в гората и за силните ръце, подхвърлящи малкото момченце към небето. После споменът изчезна. Той погледна сина си и отвърна спокойно:
– Ханс Олавсен беше борец от норвежката съпротива. Беше седемнайсетгодишен, когато пристигна във Фелбака. През 1944, мисля. Година по-късно си замина. Само това знам.
– Глупости – сряза го Шел и отново се облегна назад. – Знам, че сте прекарвали много време заедно – ти, Елси Мострьом, Брита Йохансон и Ерик Франкел. А ето че двама от тях са убити през последните два месеца. Не го ли намираш за малко странно?
Франс игнорира въпроса. Вместо това попита:
– И какво общо има норвежецът?
– Не знам. Но възнамерявам да науча – озъби се Шел и стисна челюсти в опит да сдържи гнева си. – Та какво още знаеш за него? Разкажи ми за времето, което сте прекарали, защо си е тръгнал. Всяка подробност, която можеш да си спомниш.
Франс въздъхна.
– Значи подробности искаш... Да видим дали ще мога да си припомня нещо. Живееше в къщата на родителите на Елси, беше се измъкнал на гемията на баща й.