Вековен дъжд [bg]

— Сътрудникът ми намери нещо странно в апартамента на Сюзан Уайт. Радиоприемникът й беше модифициран, вероятно от нея самата. По всичко изглежда, че го е използвала, за да получава инструкции, може би дори, за да подслушва вражески комуникации.

— А! Значи сега групировките станаха две. Става по-забавно, наистина съм заинтригувана.

— Кюстин не успя да разгадае кода. Оказа се, че опитите му така или иначе са били обречени на неуспех: Сюзан е използвала машина „Енигма“.

— Сигурна съм, че това означава нещо за вас, но…

— Доста сложно устроена машина за кодиране. Което ме кара да смятам, че е била шпионин. Каква обаче сте вие?

— Говорите небивалици.

— Само дето не аз току-що изпълзях от тунел в метрото.

В продължение на няколко минути Оже не проговори. Флойд пое по булевард „Гарибалди“ до площад „Камброн“, след което зави по „Емил Зола“ и се насочи към хотела на Оже.

— Виж — произнесе накрая тя. — Не очаквам да проявиш разбиране, но всичко, което ти казах за сестра си, е истина. Истина е и че имаше болезнена фикс идея по отношение на станция „Кардинал Льомоан“. Вече ти казах, че виждаше врагове навсякъде.

— Мисля, че да — допусна той.

— Не мога да обясня радиоприемника или машината, която спомена… освен може би с факта, че ако напоследък си слушал радио, навярно си забелязал доста странни емисии. Кой знае откъде се е сдобила с тази машина. Предполагам, че може да се купи, ако наистина се потрудиш да я намериш?

— Какво точно искате да кажете, мис Оже?

— Искам да кажа — продължи тя, — че е напълно възможно сестра ми да е уловила една от тези странни станции и да я е включила в личната си теория на конспирацията. Колкото до тунела… е, не мога да отрека, че според нея долу имаше нещо. Споменаваше го на няколко пъти в пощенските си картички до чичо ми. Твърдеше, че е скрила нещо ценно там. Дали е било така, или не, не зная, но знаех, че не мога да напусна Париж, без да съм се уверила с очите си.

— И това дори за миг не ти се стори донякъде опасно?

— Разбира се, че ми се стори опасно. И разбира се, не можех да разкажа в подробности на мъжа от метрото каква работа имах долу.

Флойд улови по-здраво волана.

— Значи това било? Просто си опитвала да довършиш започнатото?

— Да — настоя тя.

— Което обаче не обяснява двата смъртни случая. Предполагам, че и за тях ще се намери нещичко, прав ли съм?

— Както вече сам каза, Бланшар вероятно е чувствал вина за случилото се със сестра ми. В крайна сметка, възможно е смъртта на Сюзан да е била чиста случайност. Онзи нисък парапет ми се стори доста несигурен.

Приближаваха хотела и Фройд забави колата, докато търсеше къде да паркира. Лошото време беше прогонило всички по автомобилите, оставяйки само неколцина смелчаци по тротоарите.