Вековен дъжд [bg]

— Зная какво видях.

— Тогава грешите.

Мъжът се помести от неудобство, сякаш все още се бореше със съмнението дали си заслужава да я натика насила в служебната стая, или беше по-добре да сигнализира за помощ на някой друг от служителите.

— Моля ви, не усложнявайте нещата допълнително — каза той. — Разполагаме с пълното право да се обадим в полицията. Ако обаче успеете по някакъв начин да ми обясните ситуацията, може би всичко това няма да бъде необходимо.

— Някакъв проблем ли има? — обади се друг глас с малко по-различен акцент. Оже се огледа. Към тях с ръце в джобовете на сивия си шлифер се приближаваше друг от пътниците. Периферията на филцовата му шапка бе спусната ниско над очите, но успя да го разпознае моментално.

— Уендел — каза тя.

— Какво става тук, Верити?

Тя нямаше представа какво става, ала Флойд очевидно очакваше от нея да поеме ролята си. Роля, чиито реплики знаеше само той.

Оже произнесе заекващо:

— Не съм сигурна, Флойд, този мъж иска да го последвам в онази стая, за да ми задава въпроси.

Флойд огледа мъжа със загрижено, но търпеливо изражение.

— Защо, за Бога, бихте искали да направите подобно нещо?

— Познавате ли тази жена, господине?

— Дали я познавам? Да, струва ми се. Това е жена ми.

— В такъв случай, може би ще бъдете така добър да ми обясните каква работа има жена ви в тунелите на метрото?

— Нямам представа за какво говорите — отговори Флойд. Той свали шапката и приглади косата си.

Мъжът почеса спуканите вени на издутия си нос.

— Зная какво видях. Може би не е зле да продължим този разговор в офиса ми.

— Както желаете — произнесе Флойд, — но ви уверявам, че допускате сериозна грешка.

Оже въздъхна.

— Хайде, Уендел, да приключваме. Може би след това този смешен човечец ще ни остави на мира.

Мъжът им позволи да минат преди него, след което извади от джоба си връзка ключове и отвори избелялата зелена врата, водеща към оголен, почти спартански офис. От тавана като смъртоносна примамка висеше една-единствена гола крушка.

— Седнете тук. — Мъжът посочи дървената разкривена маса и няколкото обикновени стола, които със сигурност бяха виждали и по-добри дни.

— Предпочитам да остана прав, стига да нямате нищо против — отговори Флойд. — Нека сега ви обясня. Преди трийсет минути жена ми се обади по телефона. Работи в галантерията на „Гей-Люсак“. В магазина влизат какви ли не хора и понякога персоналът позволява на клиентите да посещават тоалетната на горния етаж. За нещастие някой от тях оставил чешмата пусната. Защо не му разкажеш останалото, Верити?