Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Какво дежурство? — попита веднага Рон.
— Не е твоя работа, свързано е с Ордена — рече Сириус. — Та именно на мен се падна да бъда вестоносецът, постарайте се да я уведомите, че съм ви предал всичко от начало до край, защото имам чувството, че тя не ми се доверява много-много.
Отново настана мълчание, през което Крукшанкс измяука и се помъчи да драсне с лапа Сириус по лицето, а Рон започна да си играе с една дупка върху килимчето пред камината.
— Значи искаш да обещая, че няма да участвам в клуба за защита? — изпелтечи накрая той.
— Аз да искам такова нещо? Разбира се, че не — изненада се Сириус. — Според мен хрумването ви е страхотно.
— Така ли? — Сърцето на Хари трепна радостно.
— Ами да! — потвърди кръстникът му. — Нима мислиш, че ние с баща ти щяхме да си траем и да слушаме оная дърта вещица Ъмбридж?
— Да… но миналата година единственото, което ми каза, беше да внимавам и да не се излагам излишно на опасности…
— Миналата година, Хари, имах всички основания да смятам, че някой вътре в «Хогуортс» се опитва да те убие! — прекъсна го припряно Сириус. — Тази година знаем, че вече извън «Хогуортс» има някой, който би искал да унищожи всички ни, затова смятам, че е чудесно да се понаучите да се отбранявате както трябва!
— Ами ако ни изключат? — попита озадачена Хърмаяни.
— Нали ти го предложи! — ококори се срещу нея Хари.
— Така е. Просто исках да разбера какво мисли Сириус — сви тя рамене.
— Е, по-добре да ви изключат, но да знаете как да се защитавате, отколкото да си седите мирно и кротко в училището и да тънете в невежество — отбеляза Сириус.
— Правилно, правилно! — викнаха разгорещено Хари и Рон.
— И така — продължи Сириус, — какво правите в клуба? Къде се събирате?
— Е, тук срещаме известни трудности — сподели Хари. — Не знам къде ще се събираме.
— Защо не опитате в Къщата на крясъците? — предложи Сириус.
— Вярно, защо не! — възкликна развълнуван Рон, Хърмаяни обаче зацъка неодобрително, при което Сириус се завъртя в огъня и тримата погледнаха момичето.
— Когато вие, Сириус, сте били ученици, сте се срещали в Къщата на крясъците всичко на всичко четирима души — напомни тя, — при това и четиримата сте били зоомагове и сте умеели да се преобразявате в животни, затова предполагам, че сте можели да се сместите всичките под една-единствена мантия невидимка. Докато ние сме двайсет и осем души и никой от нас не е зоомаг, така че ще ни трябва не мантия, а цяла палатка невидимка…
— Така си е — призна посърнал Сириус. — Е, сигурен съм, че все ще измислите нещо. Навремето зад голямото огледало на четвъртия етаж имаше просторен таен проход, с достатъчно място да си упражнявате заклинанията и магиите.
— Фред и Джордж са ми казвали, че се е срутил и сега е затворен — поклати глава Хари.
— А, такава ли била работата… — сбърчи чело кръстникът му. — Добре тогава, ще помисля и ще се…
Сириус млъкна насред изречението. Лицето му се изопна, върху него се изписа тревога. Той се извърна на една страна, явно се взираше в тухления зид на камината.
— Сириус! — повика го притеснен Хари.
Кръстникът му обаче бе изчезнал като дим. Хари продължи да се взира още известно време в пламъците, сетне се извърна към Рон и Хърмаяни.
— Защо ли…?
Без да сваля очи от огъня, Хърмаяни изпищя ужасена и се изправи.
Сред пламъците бе изникнала ръка, която опипваше и търсеше нещо — ръка с месести като кебапчета къси пръсти, отрупани с грозни старомодни пръстени.
Тримата скочиха и хукнаха презглава. При вратата на момчешките спални Хари погледна назад. Ръката още шаваше сред пламъците, сякаш Ъмбридж знае къде точно е била косата на Сириус и е решила да се вкопчи в нея.
Глава осемнайсета
Войнството на Дъмбълдор
— Ъмбридж ти чете пощата, Хари. Няма друго обяснение.
— Смяташ, че тя е нападнала Хедуиг? — възмути се той.
— Почти съм сигурна — потвърди свъсена Хърмаяни. — Гледай си жабата, ще ти избяга.
Хари насочи магическата пръчка към огромната жаба, която обнадеждена подскачаше към другия край на масата — Акцио! — и тя унило се стрелна обратно в ръката му.
Часовете по вълшебство бяха сред най-удобните човек да си побъбри на спокойствие — обикновено наставаха такъв шум и суетня, че опасността някой да те подслуша бе твърде малка. Този ден класната стая беше пълна с квакащи жаби и грачещи гарвани, навън валеше като из ведро, дъждът блъскаше и барабанеше по прозорците и Хари, Рон и Хърмаяни се възползваха, за да обсъдят тихичко и незабелязано как Ъмбридж едва не беше заловила Сириус.