Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
— Две минути! — изкрещя той към Грей. — Оттатък пролуката има обшит с олово контролен павилион. Все още имаме шанс да се измъкнем, ако тръгнем веднага!
Николай се размърда зад скривалището си — явно обмисляше дали да не рискува и да хукне към изхода. Но с един изкълчен и един ранен крак това си беше равносилно на сигурна смърт.
От друга страна, оставането тук не предвещаваше нищо по-добро.
Накрая той захвърли пистолета си и пристъпи на открито. С лице към Грей, разперил ръце встрани от тялото си, провлачил ранения си крак.
— Ако това е единственият начин да оцелея, така да е!
Грей изруга под нос. Неспособен да предотврати смъртта на толкова хора, можеше поне да задържи убиеца им. Грей пристъпи на открито с насочен към другия мъж пистолет.
В същия миг равномерното громолене на хидравличните помпи се извиси до пронизителен вой. Със стон на двайсет хиляди тона стомана гигантската арка се разтресе.
Сега пък какво?
Ковалски прекрачи мъртвия войник и застана до Елена пред контролния панел. След като Грей беше хукнал пешком, Елена подкара мотоциклета като надрусан до козирката професионален състезател.
Ковалски така беше стискал страничните дръжки на коша, че пръстите му още трепереха. Изминали бяха за нула време разстоянието да задната страна на стоманената арка, оттам продължиха към бетонен бункер, от който излизаха дебели кабели.
Контролният център на хидравличните влекачи.
Последва ожесточена, но краткотрайна престрелка.
Ковалски се бе опитал да помогне, но Елена се въртеше като балерина с картечница в ръцете. Танцуваше и връткаше пируети през дъжда от куршуми, сякаш предусещаше посоката на всеки изстрел. Свали четирима войници. Ковалски се отчете само с един.
„От хората на Николай“ — беше казала тя след като престрелката свърши.
А после влязоха в бункера и Елена се хвана на работа. Приведена над контролното табло, тя придвижи хидравликата към червената линия с идеята да затвори по-бързо хангара.
През прозореца на бункера се виждаше един от масивните двигатели — бълваше дим и изглеждаше на косъм да избухне. На един от екраните пък примигваха предупредителни червени светлинки.
Тази работа не изглеждаше добре.
Ковалски се дръпна назад и плъзна поглед по редицата от екрани. Предаваха в реално време от вътрешността на хангара. На монитора в средата се виждаха две дребни фигурки.
Грей и руснакът.
Камерата показваше нещо, което Грей не можеше да види.
„Ох, мамка му“.
— Елена! — извика той. — Я виж дали ще можеш да помогнеш тука!
Обърна се навреме, за да види как жената се свлича, сякаш краката й внезапно са омекнали. Посегна и успя да я прихване през кръста. Ръката му под тъмното й сако подгизна в нещо горещо. Той разтвори сакото и видя, че цялата й лява страна е в кръв. Изглежда танцът й не е бил чак толкова безупречен.
— Що не каза нещо? — попита той с болка в гласа.
Тя махна към мониторите.
— Покажи ми.
Грей не можеше да си обясни внезапната промяна в скоростта, с която се приплъзваше хангарът. Инерция от двайсет хиляди тона не се ускоряваше лесно но нямаше съмнение, че сега арката се движи по-бързо, а воят на хидравличните двигатели потвърждаваше впечатлението му.
— Не! — извика Николай.
Грей си даде сметка, че истерията в гласа на другия мъж има двойно основание — страх, че прозорецът за бягство се стеснява още повече, и смесица от гняв и неверие, защото ако хангарът се запечаташе по-рано от предвиденото, плановете му отиваха по дяволите.
— Тръгвай! — каза Грей, насочил пистолета си към руснака.
Николай свали протегнатите си ръце… и Грей видя онова, което досега беше останало скрито зад купчината стоманени греди заедно с едната ръка на сенатора.
Втори пистолет.
Който се насочи към корема му и гръмна.
Той съумя да се извие странично, но куршумът все пак прогори ивица напреко на стомаха му. Насочи оръжието си и стреля. Уви, мерникът му се беше изместил от неочакваното нападение и куршумът рикошира в пода. Още по-лошо, затворът на пистолета му се отвори автоматично.
Празен.
Същото не можеше да се каже за оръжието на Николай.
Руснакът насочи пистолета си към Грей.
Съсредоточен в непосредствените си действия, Николай не забеляза движението по тавана на дъговидния хангар. Масивен жълт плъзгач се придвижи над тях и пусна огромната си кука.
Свистенето от полета й надолу най-сетне привлече вниманието на Николай. Той вдигна очи миг преди тежката стоманена кука, голяма колкото корабна котва, да се стовари върху купчината греди до него. Понечи да отскочи встрани, но сблъсъкът беше толкова силен, че половината греди се сринаха и затиснаха краката му.