Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
С последен напън на мускули, сърце и дробове, Грей стигна до люка и се метна по корем под спускащата се врата. Само дето не беше врата като врата, а стоманен сегмент с дебелина десетина метра. Грей лазеше трескаво напред, а стоманата се спускаше неумолимо към него. Обзе го паника. Дращеше с ръце и риташе с крака под стоманената тежест, която вече облизваше дрехите му.
Най-после стигна ръба и се претърколи през него. Не губи време в разглеждане на забележителности — хвърли само един поглед наоколо си, колкото да вземе мерките на гигантската, висока колкото десететажна сграда пещера от стомана с безкрайни скелета покрай стените, похлупила масивна конструкция от бетон и почернял метал. Позорно известният саркофаг, надгробната плоча на четвърти реактор. Хангарът го беше покрил почти изцяло. В другия край се издигаше бетонна стена. Стоманеният хангар всеки Момент щеше да се придвижи до нея и да запечата окончателно стария саркофаг.
Засега обаче арка от слънчева светлина обточваше саркофага като огнена дъга. Единствената пролука към външния свят, която се смаляваше пред погледа на Грей.
Нечий глас долиташе отляво, извън хангара. Говореше на руски, гордо и бойко, усилен от високоговорителите при трибуните. Чуваше се и постоянното фоново громолене на хидравличните влекачи, които теглеха хангара на метри от последната му спирка.
А после вдясно изтрещя пистолет.
Грей си спомни мъртвите работници вън.
Николай оставяше след себе си пътека от трупове.
Хукна по посока на изстрела, като лавираше ниско приведен между листове строителна стомана, купчини натрошен бетон и един изоставен мотокар. Въздухът миришеше на машинно масло и ръжда. Грей наближи ъгъла на саркофага и освободи пистолета от колана си.
Надникна зад ъгъла — Николай се отдалечаваше с накуцване към стесняващата се светла ивица. Оставаха му двайсетина метра. Грей се прицели.
— Николай! — извика той.
Другият мъж се стресна, подскочи и се обърна рязко.
— Не мърдай! — извика Грей.
Николай се огледа трескаво за миг, после се обърна отново и побягна. Грей не смееше да стреля, защото рискуваше да го убие. А не можеше да го убие, преди да е разбрал какво точно има да става. Но нямаше избор. Прицели се внимателно и стреля. Здравият крак на Николай се сгъна под него и той се срина на земята.
Грей хукна натам, но хора като Николай не се издигаха до върховете на властта без железен самоконтрол в моменти на стрес. Сенаторът се търколи зад куп стоманени греди и на свой ред откри стрелба, която принуди Грей да се метне встрани зад палета с дървен материал.
— Чортп! Родился через жопу! — изпсува го на руски Николай. Гласът му прозвуча пискливо, на крачка от истерията. После сенаторът изкрещя към Грей: — Де можем да останем тук, сволоч! Имаме по-малко от три минути.
Зад купчината стоманени греди светлата ивица между масивната бетонна стена и плъзгащия се хангар бързо се стесняваше. Пролуката се беше свила до метър-метър и двайсет. Нищо чудно, че Николай бързаше толкова.
— Тогава ми кажи как да спра операция „Уран“! — извика му Грей.
— Никой не може да я спре! Автоматична е и задейства ли се веднъж — край. Можем само да се махнем оттук… веднага!
— Кажи ми какво си направил.
— Добре! Заряди с детонатор! Заложени са в колоните от другата страна на саркофага. Те ще отворят пробойна в стената и ще изложат всичко живо от онази страна на смъртоносна доза лъчение. Нищо не може да се направи. Трябва да се махаме, веднага!
Грей се опита да осмисли чутото, да намери решение. Дори да изтичаше вън и да се разкрещеше, щеше да е късно.
— Не е нужно и ние да умираме — продължи Николай. — Светът се нуждае от нова посока. От силни мъже. Като мен. Като теб. Целта на нашата група е Да възродим човечеството, да изковем един нов ренесанс.
Грей си спомни какво му беше казал сенаторът по-рано, онова за нуждата от нов пророк на световната сцена. Значи така го беше замислил — да потопи света в хаос, а после да предложи решение, насочван от гения на деца-саванти с изкуствено подсилени умения.
— Дори да умрем тук — продължаваше Николай, — с нищо няма да променим нещата. Това не е краят. Вече са в ход планове, които не могат да бъдат спрени Смъртта ни няма да помогне на никого. Присъедини се към нас. Хора като теб могат да ни бъдат от полза Истината беше, че Грей не виждаше как би могъл да спре предстоящото.
Стените зад Николай все така се приближаваха една към друга.