Талисманите на Шанара

Преследвачът, който го бе ранил, чакаше, а другият, без коня, бързо настъпваше насреща му. И двамата се връшаха към своето Шадуинско състояние. Телата им в черните ррби се превърнаха в тъмни облаци с червени и вледеняващи очи. Бяха видели огъня, който премина през Меча, и разбраха, че Морган притежава магия. Тогава захвърлиха маската на Преследвачи и призоваха собствената си магия. От оръжията им изскочиха пурпурни пламъци и се насочиха към Морган, но той ги спря, решен да се бори с всички сили, без да мисли вече за нищо, принуден да действа. Удари първия и го повали. Мечът на Лех замахна и разби оръжието на другия, огънят го изгори от гърлото до стомаха, от горе до долу. Шадуинът зави, разтрепера се и после не помръдна.

Морган се спусна срещу другия без да се бави, упоен от елексира на магията, тласкан от сили, които вече не му бяха подвластни. Шадуинът изпита колебание, когато видя лицето му и осъзна, че е по-слаб. Той насочи огъня си насреща му, но острието на Морган го разпръсна. Морган се нахвърли върху него, удари веднъж, два пъти, три пъти. Магията бе обзела талисмана, нагорещена до бяло. Шадуинът нададе вой, мъчейки се да се освободи, но огъня, избухна в него с ослепителна светлина и той изчезна.

Морган се обърна на всички страни, претърсвайки мрака — наляво, надясно, назад и пред себе си. Земята бе тиха и пуста На изток слънцето озаряваше хоризонта в златисти отблясъци и светлината се изливаше над дърветата, разпръсквайки сенките е мъглата. Проходът представляваше тъмен тунел, в които нищо не помръдваше. Шадуините лежаха безжизнени наоколо му. Бе останал един-единствен кон като тъмно петно на около петдесет стъпки, поводите му се влачеха, той клатеше глава и риеше земята с копита, незнаейки какво да прави. Морган го погледна, опита се да овладее разтрепераните си ръце, които непрекъснато се потяха, и бавно се изправи. Магията на Меча се отля и острието отново потъмня.