Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Мисля, че по този въпрос не може да има две мнения — каза военноморският офицер. — Делта вече не е с нас, независимо какви са били причините. Такива неща са се случвали и преди, слава богу, не много често. Знаем какво да правим в подобна ситуация.
Сенаторът отново се наведе от канапето.
— Какво възнамерявате да правите?
— Снимката му никога не е виждала бял свят — обясни Крофорд. — Сега ще я размножим. И ще я изпратим до всички централи, подслушвателни постове и информатори, с които разполагаме. Той все пак трябва да отиде някъде и сигурно ще предпочете място, което му е познато. Ако не за друго, то поне за да си купи нова самоличност. Ще похарчи пари и ще го открием. Когато това стане, заповедите са ясни.
— Веднага ли ще го доведете тук?
— Ще го убием — изрече просто Конклин. — Не можем да съдим човек като Делта, нито да поемем риска да го съди друго правителство. Не и за това, което той знае.
— Не мога да кажа така на президента! Има закони.
— Не и за Делта — възрази агентът. — Той е извън всякакви закони и предпазни мерки.
— Какво значи извън…
— Точно така, сенаторе — прекъсна го генералът. — Нищо не помага. Мисля, че добре осъзнавате значението на тази фраза. Сам решете дали да назовавате пред президента нещата с истинските им имена. Това е изцяло ваша грижа. Може би ще е по-добре…
— Трябва да проучите всичко — сряза го сенаторът. — Говорих с Абът миналата седмица. Той ми каза, че е в ход стратегия за разкриване на Делта. Цюрих, банката, позоваването на „Тредстоун“. Всичко е част от нея, нали?
— Така е и всичко приключи — заяви Крофорд. — Ако доказателството на Седемдесет и първа улица не ви е достатъчно, това вече трябва да е. Делта получи ясен сигнал да се свърже с нас. Не го направи. Какво повече искате?
— Искам да бъда абсолютно сигурен!
— Аз го искам мъртъв. — Думите на Конклин, макар и изречени меко, подействаха на присъстващите като внезапен, леден вятър. — Той не само наруши всички правила, които ние сами определихме — без значение какви са те — но и падна под нивото на отрепките, с които е имал работа. Той смърди. Той е Каин. Ние така свикнахме с името Делта — даже не Борн, а Делта — че го забравихме. Гордън Уеб му беше брат. Да се открие. И да бъде убит.
КНИГА ТРЕТА
23.
Беше три без десет минути, когато Борн се приближи до рецепцията на „Оберж дю Коан“, а Мари продължи направо към изхода. За облекчение на Джейсън на гишето нямаше вестници, но служителят от нощната смяна беше от типа на онези в Париж. Оплешивяващ, трудноподвижен мъж с полупритворени очи. Облегнат на стола си, той бе сложил ръце пред себе си и изглеждаше подтиснат от нескончаемата нощ пред него. Но тази нощ, помисли Борн, щеше да я запомни за дълго-дълго — без дори да се смятат щетите на горния етаж, които щяха да бъдат открити на следващата сутрин. Един служител от нощна смяна в Монруж би трябвало да разполага със собствен транспорт.
— Току-що се обадих в Руан — каза Джейсън, като се подпря с длани на гишето — нервен човек, ядосан от неконтролируемите събития в личния му живот. — Трябва да тръгна веднага и ми е необходима кола под наем.
— Защо не — пое шумно въздух мъжът и се надигна от стола си. — Какво ще желаете, мосю? Позлатена карета или вълшебно килимче?
— Моля?
— Даваме под наем стаи, а не коли.
— Трябва да съм в Руан преди да съмне.
— Невъзможно. Освен ако не се намери достатъчно откачен таксиметраджия да ви закара по това време.
— Мисля, че не разбрахте. Има изгледи да понеса значителни загуби и неприятности, ако не успея да пристигна в офиса си до осем сутринта. Готов съм да заплатя щедро…
— Не ви е лесна работата, мосю.
— Предполагам, че все ще се намери някой, да ми услужи с колата си, да речем… за хиляда, хиляда и петстотин франка.
— Хиляда… хиляда и петстотин ли, мосю? — Очите на служителя се отвориха толкова широко, че опънаха кожата му. — В брой ли, мосю?
— Естествено. Съдружникът ми ще я върне утре сутринта.
— Няма никакво движение по улиците, мосю.
— Моля? Да, наистина не виждам защо да не наема такси. Всяка специална услуга се заплаща добре.
— Просто не знам откъде да ви намеря — прекъсна го с трескава убедителност служителят. — От друга страна, моето звено не е чак толкова ново и може би не е от най-бързите на пътя, но все пак би могло да ви бъде от полза, а и, честно казано, не е евтина кола…
Хамелеонът отново бе сменил окраската си и отново го бяха взели за този, който не беше. Но вече знаеше кой е и разбираше.
Зора. Но липсваше стаята от странноприемницата и тапетите, изпъстрени с първите лъчи на слънцето, процеждащи се през прозореца между листата на дърветата вън. Сега първите лъчи от изток позлатяваха френската провинция и разкриваха гледката на хълмовете и полята в Сен Жермен ан Ле. Те седяха в малката кола, паркирана в уширението на черен път и от полуотворените прозорци излизаше цигарен дим.