Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Да, разбира се — възрастният сенатор поклати глава. — Немислимо е наистина. Защо?
— Бих желал да ви предложа причина, колкото и неприятно да звучи тя — каза бригаден генерал Крофорд. — От самото начало не бях ентусиазиран по отношение на кандидата. Разбирах мотивите на Дейвид, признавах, че има необходимия опит, но ако си спомняте, изборът не беше мой.
— Не си спомням да сме имали кой знае колко богат избор — намеси се сенаторът. — Имахме човек — човек с опит, както казахте и вие, който прояви желание да потъне в нелегалност за неопределено дълъг период от време, да рискува живота си ежедневно и да прекъсне абсолютно всички връзки с миналото си. Колко такива хора съществуваха?
— Можехме да намерим някой по-уравновесен — контрира го генералът. — Изтъкнах го навремето.
— Вие изложихте — поправи го Конклин, — вашето определение за уравновесен човек, което, както ви посочих тогава, беше несъстоятелно.
— И двамата бяхме в „Медуза“, Конклин, — каза Крофорд ядосано, но разумно. — Но вие нямахте вътрешен поглед върху нещата. Делта започна да се отнася към командите на бойното поле с непрекъсната и все по-открита враждебност. Моето положение ми даваше възможност да наблюдавам този модел на поведение доста по-добре от вас.
— Повечето пъти е имал пълното право да се държи така. Ако бяхте прекарали повече време на фронта и по-малко в Сайгон, щяхте да го разберете. Аз го разбрах.
— Може да се изненадате — каза генералът, вдигайки ръка да не го прекъсват, — но аз не защитавам големите глупости, на които нерядко даваха простор на действие в Сайгон, а и никой не би ги оправдал. Опитвам се да опиша модел на поведение, който би могъл да доведе до онази нощ на Седемдесет и първа улица.
Мъжът от ЦРУ не отмести погледа си от Крофорд, враждебността му изчезна и той кимна.
— Знам. Извинете. Точно в това е трудността на задачата. И на мен не ми е лесно. Работил съм с Делта в половин дузина сектори, бяхме колеги с него в Пном Пен преди идеята за „Медуза“ да се роди в съзнанието на Монаха. Той не беше същият след Пном Пен; затова и отиде в „Медуза“, а впоследствие пожела да стане Каин.
Сенаторът се приведе напред.
— Чувал съм, но отново ми разкажете. Президентът иска да знае всичко.
— Жена му и двете му деца бяха убити на един малък кей на река Меконг. От бомба на странен бомбардировач — никой не разбра чий, а и после не се разкри на кого е. Той мразеше тази война, мразеше всички участници в нея. Промени се напълно. — Конклин замълча, поглеждайки генерала. — И аз мисля, че сте прав, генерале. Той отново се е променил. Беше заложено в същността му.
— Кое? — попита остро сенаторът.
— Тази внезапна промяна, предполагам — поясни Конклин. — Това внезапно отприщване. Оказал се е извън границите на възможностите си и омразата е взела връх. Не е било трудно; необходима е голяма предпазливост, за да се опазиш от това. Убил е мъжете и жената в напълно осъзнат пристъп на лудост. Никой от тях не го е очаквал, с изключение може би на жената, която е била горе и вероятно е чула изстрелите… Той вече не е Делта. Ние създадохме легенда, наречена Каин, само че тя вече не е само легенда. А самият той.
— След толкова месеци… — Сенаторът се наведе напред и гласът му се провлачи. — Защо се е върнал? Откъде?
— От Цюрих — отговори Крофорд. — Уеб беше в Цюрих и аз мисля, че е единственият, който би могъл да го е довел. Може никога да не разберем защо, освен ако не е разчитал да ни хване там всички до един.
— Не знае кои сме ние — възпротиви се сенаторът. — Единствените, с които имаше връзка, бяха Яхтсмена, жена му и Дейвид Абът.
— И Уеб, разбира се — добави генералът.
— Разбира се — съгласи се сенаторът. — Но не и в „Тредстоун“, даже не и с него.
— Не би имало никакво значение — каза Конклин, като удари с бастуна си по пода. — Той знае, че там има централа. Уеб може да му е казал, че всички ще сме там. Напълно разумно предположение. Събраха ни се доста въпроси — цената на шест загубени месеца, а сега и няколко милиона долара. Идеално разрешение за Делта, нали? Щял е да ни премахне и да изчезне. Без следи.
— Защо сте толкова убеден?
— Защото, първо, той е бил там — отговори мъжът от разузнаването, като повиши глас. — Намерихме отпечатъците му на чаша от бренди, която дори не е била допита. И второ, това е класически капан с около двеста вариации.
— Бихте ли обяснили?
— Не даваш никакви признаци на живот — включи се в разговора генералът, като погледна Конклин, — докато накрая врагът не изгуби самообладание и не се разкрие пръв.
— Искате да кажете, че ние сме станали врагът? Неговият враг?